Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Какво правиш? — тя се обърна и видя Ерик, изправен в леглото, с рошава коса и сънен, неустоимо привлекателен поглед. — Не си тръгваш, нали?

— Отивам до банята — отговори Брет и изведнъж се зачуди как ли според него би могла да си тръгне сама…

— Остани за цялата нощ! — промълви Ерик с обожание. — Искам просто да усещам как спиш до мен.

Брет се разтопи. Без да мисли за вечерни часове, съквартирантки или какво ще облече сутринта, тя се съгласи и добави, че и на нея ще й бъде приятно.

Owl Net Instant Message Inbox

СейджФрансис: Стана ли вече? Ей сега почуках на вратата на г-жа Пардий, за да й кажа, че кенефът ни пак се е запушил, и чух отвътре г-н Пардий, който страшно беснееше

БениКънингам: Успя ли да чуеш нещо интригуващо?

СейджФрансис: Не, изобщо. Може би тя му изневерява? С г-н Далтън?

БениКънингам: Едва ли. Някой е видял Брет да слиза от тежкарска лимузина твърде рано призори…

СейджФрансис: Да не би да казваш, че…

Джени метна гигантската чанта от пурпурен велур купена от един открит пазар в Прага това лято — под чина в залата за изкуства, който нарочно беше заплюла за свой. Беше се влюбила спонтанно в тази чанта, а майка й беше побързала да подаде двете хиляди крони на продавача, без дори да направи опит да се пазари — надяваше се, че подобна постъпка ще я направи по-грижовна майка и ще заличи факта, че почти беше изоставила нея и Дан като деца. Джени обожаваше чантата, макар да беше престъпно скъпа и прекалено гръндж вместо фешън. След първата си седмица в „Уейвърли“ тя откри, че все по-малко се интересува от представата на останалите за това, кое е готино, яко и модерно. Нещо в онзи момент от Черната събота, в който обърна нещата в своя полза по време на танца на мажоретките, вместо да потъне в земята от срам, й даде увереността, че би могла да прави същото всеки път, щом реши. На кого му пукаше как изглежда чантата й?

Вчера г-жа Силвър беше поканила Джени, Изи и Алисън Куентин да се включат в групата за напреднали портретисти, която се събираше всяка сряда. В тази група повечето ученици бяха в по-горен курс, затова Джени се чувстваше особено горда с постижението си. Още повече, че щеше да вижда два пъти по-често Изи.

Тя отиде до шкафа, в който държаха нещата си за рисуване, и свали от рафта огромния скицник, върху който беше изписала с елегантен почерк фамилното си име. Усмихна се при вида на надписа на Изи — вълнистите тъмни букви от прашен въглен вече бяха започнали да се размазват върху белия етикет.

— Много се радвам, че успяхте да се присъедините към нас, г-н Уолш. — Г-жа Силвър поздрави Изи, който се вмъкна в момента, в който тя затваряше вратата.

— Удоволствието е изцяло мое! — Изи се плъзна на стола до Джени, хвърляйки й поглед с ъгъла на кристалносините си очи.

Всичко това беше някаква смесица от благословия и изкушение, все едно размахваха парче пица пиперони под носа й, докато беше на диета. Какво й ставаше? Нямаше представа дали Изи и Кели все още бяха заедно, но така или иначе, Кели й беше съквартирантка.

— Хей! — прошепна той едва чуто.

— Хей! — прошепна тя в отговор. Какво правеше? Трябваше да си наложи насила да спре да флиртува с него. Да се съсредоточи върху рисуването си например или върху каквото и да било друго.

— Мисля, че всички сте се справили с пропорционирането на лицето си, работейки с огледалата и собствените си отражения — г-жа Силвър, сивокосата хипарка, се усмихна благо на класа си. — Сега искам от вас да уловите автентичността на нечие чуждо лице. Вие, двата реда, групирайте се с човека до вас… — тя посочи редовете на Изи и Джени. — А тези два реда…

Джени беше спряла да я слуша. Изи обръщаше чина си към нея. Сякаш целият свят се беше съюзил, за да я подлага на изпитания и мъчения.

— Кой ще започне първи? — попита Изи, а моливът му беше вече върху листа.

— Ти — каза Джени, която определено не беше готова все още да бъде рисувана от него. Щеше да се черви като идиот през цялото време. Пък и не й се искаше той да я сравнява с Кели — никога не би могла да се съревновава с нея. Кели беше от момичетата, които изпипват всичко по себе си от глава до пети, дори и само за да се потят няколко часа на тренировка по хокей на трева. Кели беше краста. Джени погледна собственото си не-дотам-идеално тяло с непропорционален гръден кош и се зачуди за пореден път, защо на Изи би му хрумнало дори и за минута да замени настоящата си повече от забележителна половинка, за момиче, което му стига до раменете? Ще изглеждат нелепо!