Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Чакай… съжаляваш, че ми върза тенекия или че… — сърцето й беше започнало да бие толкова бързо, сякаш искаше да изскочи от гръдния й кош. Беше вбесена, докато бягаше от конюшните към общежитието, готова да го зашлеви през лицето и след това да приеме обясненията и извиненията му, гарнирани с изобилие от нежни целувки. Но сега ситуацията изглеждаше така, сякаш гарнирането беше последното нещо в ума му.

— Не мога повече така, Кели — измърмори той тихо, обърнат към стената.

— Не можеш повече как! Да бъдеш с мен? — тя задави риданието си. Нямаше намерение да плаче. Това не беше краят ! — За какво говориш?

Ако само знаеше какво точно трябва да каже, щеше да оправи нещата, Кели беше сигурна. След минути щяха отново да се прегръщат и целуват.

— Виждаш, че нещата между нас не са наред — колебливо каза Изи. Боже, в какво се беше забъркал…

— Това не е вярно! Ние сме страхотна двойка — Кели отметна косата си и се постара гласът й да звучи спокойно. — Просто… просто е още началото на годината, напрежението е разбираемо. Всичко ще се оправи, обещавам.

Изи поклати глава. Кели осъзна, че той отбягва погледа й.

— Не се получава — каза той с нисък глас, докато си играеше с копчетата на айпода, — не се преструвай, че не си забелязала. Ако всичко беше наред, нямаше да се целуваш с онзи идиот Хийт Феро по партитата.

— Не сме се целували! — запротестира Кели, а умът й бушуваше в опит да измисли тактика.

Какво в действителност знаеше той? Дали просто да не се прави на глупава и да отрича всичко? Но част от нея се гневеше — да, тя беше пияна и беше играла на шише, но причината на първо място се криеше в мъката й по Изи, така че той беше длъжен да прояви разбиране. — Това беше игра !

Изи се загледа в нея, прокара изцапана с боя ръка през рошавите си къдри и отвърна:

— Това не е оправдание.

— Виж, Изи, знам, че нещата не вървяха гладко след… ами, след Испания и всичко останало… — Кели се сети за нощта в Барселона, когато тя му беше признала, че го обича, а той фактически беше отвърнал единствено с въпроса какво ще има за вечеря. — Но можем да ги оправим.

Кели седна до него на леглото, сложи ръката си върху коляното му и се опита да изглежда, колкото е възможно по-убедителна. Захапа долната си устна по начина, по който винаги успяваше да накара строгия си баща да отстъпи и да й даде това, което иска. Изи въздъхна тежко, сякаш се канеше да каже нещо, което Кели не би искала да чува. „Затова не го казвай!“, помисли си тя.

— Работата е там — започна той, — че не искам да ги оправям. Гледаше ръката й върху коляното си, сякаш му се щеше да се махне оттам. После вдигна поглед към нея, а сините му очи бяха сериозни и студени. Кели отдръпна ръката си и се изправи рязко на крака.

— Всичко това е заради Джени, нали? — почти изкрещя.

— Не точно — отвърна бавно той. — Всичко това е заради нас.

Не точно? Не точно ? Но може би все пак има нещо такова ?

— Не мога да повярвам, че късаш с мен заради този дребен… този нищожен… цирей — пищеше Кели. — Как смееш?!

— Не е така, Кели — Изи поддържаше гласа си нисък и спокоен в отговор на нарастващата й истерия. Знаеше, че ще стане сложно. Кели имаше способността да се държи като петгодишно момиченце, когато не желаеше да приеме определени факти. Тя присви лешниковите си очи към него.

— Значи сега, както изглежда, си падаш по нея?

— Престани! — Изи притисна юмруци към слепоочията си. Това не беше част от разговора „късам с теб“. Каквито и да бяха чувствата му към Джени, те нямаха нищо общо с Кели. — Всичко е само между теб и мен.

— О, разбира се — яростно поклати глава Кели, — как ли пък не! Разбира се, че нетърпеливата малка Джени, която се чуди как по-бързо да се нахвърли върху теб, няма нищо общо! — Кели стисна юмруци. — Тази кучка !

Изи се изправи. „О, да, нека поговорим за кучките“, помисли си той.

— Как смееш да наричаш хората по този начин? Помниш ли изобщо как се случиха нещата между мен и теб, или си блокирала този спомен в съзнанието си?

Лицето й се вкамени и Изи разбра, че не е добре да й припомня как заради него беше зарязала Брендън като парцал. Изи винаги беше чувствал срам заради недотам почтения начин, по който започна връзката им — зад гърба на Брендън и пред всички останали в „Уейвърли“. Тогава химията между него и Кели беше така силна, че всичко изглеждаше напълно в реда на нещата и дори романтично. Но сега този детайл се беше превърнал в още едно от нещата, които го безпокояха във връзката му с Кели.