Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Чудех се какво искаш да направиш — каза Изи леко разочаровано, сякаш мислеше, че… какво? Че ще го целуне? Ръцете на Джени настръхнаха, макар в залата да беше милион градуса заради пещите за изпичане на глина. — Бях в гората тази сутрин — добави той загадъчно.

— Наистина ли? И как беше? — Джени си падаше по него, защото беше диво момче, зъл горски дух, а не момченце, което носи модни гейски клинчета. Вдигна поглед при звука от затварянето на врата. Беше забравила къде се намира. Всички бяха тръгнали да излизат, взели скиците си, за да ги напръскат с фиксатор. Наистина ли часът почти е свършил? Кога стана това? Тя хвърли поглед пред себе си и видя, че е нарисувала един куп портрети на Изи.

— Обичам да рисувам там. Тихо е. Страхотно място… — Изи се прозя и се протегна, оглеждайки стаята, в която учениците бяха започнали да връщат бюрата по местата им, а металните им крачета скърцаха по дървения под. — Ще отида и утре, искаш ли да дойдеш с мен? — Пронизващите сини очи на Изи срещнаха погледа на Джени и тя се опита да вникне в съдържанието на въпроса му. Утре? Означаваше ли това, че щеше да скъса с Кели… днес!? Внезапно изпита чувството, че всичко се случва прекалено бързо. Беше ли бързо? Не че я интересуваше.

— Да, с удоволствие ще дойда.

OwlNet Email Inbox

To: EasyWalsh@waverly.edu

From: CallieVernon@waverly.edu

Date: Сряда, септември 11, 15:55

Subject: Re: Конюшните

Получи ли последния ми имейл? Среща в 17!

Целувки, а може би и още нещо…

Ххх

Изи се протегна в леглото и се заслуша в шума на момчетата, които се връщаха от тренировка. Напомпаните им от адреналин гласове кънтяха из общежитието, докато те отиваха да вземат душ преди вечеря. Алън, неговият съквартирант, щеше да вечеря навън с родителите си и вероятно да се натряска с тях. Изи усили звука на айпода и се съсредоточи в музиката на „Уайт Страйпс“ 7 7 „White Stripes“ — американски рок дует. — Б.р. . Беше освободен от задължителните спортни занятия заради Кредо и би излязъл да поязди този следобед, ако не се стараеше всячески да избегне срещата с Кели. Нямаше представа какво точно се беше променило между тях двамата — само преди година не можеше да се отлепи от нея. Тогава би скочил на мига при възможност да прекарат дори и малко време заедно преди вечеря, уединени в конюшните, а сега не можеше да събере сили да отговори на съобщенията и обажданията й. Какво, по дяволите, му ставаше? Защо беше такъв гадняр? Защото срещна Джени. Изи се усмихна, когато си я представи. Беше неизбежно да говори с Кели, но дали не можеше да го поотложи още малко?

Звукът от високи токчета, звънтящи върху мраморните стълби на общежитието, успя да заглуши странната китара на Джак Уайт. „О, боже“, промърмори Изи. Станало е време. Той намали музиката. Вратата се отвори широко и Кели се яви, по-гневна от всякога. Изглеждаше красива и с леко налудничав вид, досущ като освиркан дебютант.

— Какво правиш тук? Не получаваш ли съобщенията ми? — левият й клепач леко потрепваше, както ставаше винаги, когато Изи успее достатъчно да я вбеси. Той се опита да сдържи смеха си. Все още я обичаше и винаги щеше да я обича. Особено когато беше бясна. — Избягах по-рано от тренировката по хокей, за да мога да се срещна с теб, а ти не си направи труда даже да се появиш?

Косата на Кели беше прибрана назад и тя определено беше намерила време да се приготви след тренировката специално за него. Изглеждаше прекалено чиста и излъскана в сивата си къса вълнена пола, черни чорапогащи и черни жокейски ботуши с ток. Доколкото Изи знаеше, тя не беше яздила от седемгодишна и отклоняваше неколкократните му опити да я накара да язди Кредо. Уханието на шампоана й му напомни за салоните, в които майка му и всичките й приятелки прекарваха цели следобеди, докато лицата и косите им се претопяваха в напълно неразпознаваема маска.

— Съжалявам, наистина съжалявам — каза той неубедително. После седна на леглото и забеляза колко не на място изглеждаше тя сред безпорядъка в стаята му. Боксерки и шорти бяха пръснати по пода, а обелка от банан лежеше върху високия скрин, точно на нивото на лицето на Кели. Тя я видя, но я игнорира.

— Това ли е всичко, което можеш да кажеш? Че съжаляваш ?

Кели махна шнолата от косата си и разтърси глава, разпилявайки червеноруси буйни вълни по раменете си — нещо, което обикновено възбуждаше Изи. Тя се загледа в добре познатите й сини очи, опитвайки се да проумее какво се беше променило в тях. Може би начина, по който я гледаха в момента?