Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Помня, да! Помня, че онази вечер в библиотеката беше доста нетърпелив да завреш ръцете си под полата ми! — извика злобно Кели. Изи се опита да снижи гласа си, защото за първи път си даде сметка, че вратата на стаята все още зее отворена.

— Знам — той сви рамене и му се прииска просто да я прегърне и всичко да свърши. — Съжалявам, че повдигнах въпроса. И двамата направихме грешка. Нека не забъркваме други в това, ОК?

За бога, колко много мразеше конфликти. Всичко ставаше на каша в главата му и накрая започваше да говори някакви незначителни неща, докато забравяше истински важните.

— Просто не мисля, че двамата си подхождаме вече. Променили сме се. Това е всичко.

Цялото тяло на Кели се тресеше и Изи за момент помисли, че тя ще започне да хлипа, което той нямаше да понесе. Да, Кели се бе опитала да манипулира и него, и Джени. Но той не би желал… не би могъл да я нарани. Просто се стараеше да я накара да разбере. Но това сигурно би било твърде трудно за нея, тъй като на този етап самият той не можеше да разбере. Вместо да избухне в сълзи, Кели пооправи косата си и се обърна към вратата.

— Добре. Хубаво. Стана ми ясно. — Гласът й беше иронично жизнерадостен, досущ като на детския аниматор от единствения корабен круиз на Изи, на който родителите му успяха да го замъкнат. — Край. Няма проблем.

Кели погледна през рамо към Изи — единственото момче, което бе обичала — и го дари със смразяваща усмивка. Задържайки дъха си, докато спринтираше надолу по стълбите, тя изскочи като стрела от „Ричърдс“, а после се срути на тревата и избухна в ридания.

OwlNet Instant Message Inbox

РайънРейнълдс: Чу ли кво стаа? Май за Уолш няма да има повече бонбончета J

ТийгУилямс: Кели е вбесена, че той ВЕЧЕ е получил повече бонбончета от онази нова мацка с циците.

РайънРейнълдс: Верно? Тва е новина…

OwlNet Instant Message Inbox

ЕмилиДженкинс: Току-що видях Кели на двора, гримът се стичаше по лицето й. Кво става?

АлисънКуентин: ИЗ е скъсал с нея.

ЕмилиДженкинс: Неее, няма начин…

АлисънКуентин: Мда. Заради Джени.

ЕмилиДженкинс: Здравей, веселба в стая 303!

OwlNet Instant Message Inbox

ХийтФеро: Хей, секси, чу ли най-сочната клюка?

ТинслиКармайкъл: Чух за сочния ти прякор, Пони.

ХийтФеро: Нее, забавна моя, Изи току-що посочил вратата на Кели. Било напечено.

ТинслиКармайкъл: ОМГ. Тя ОК ли е?

ХийтФеро: О, айде, Уолш не е Брад Пит, все пак. Чух, че не бил и кой знае колко надарен. Или може би ти знаеш по-добре?

ХийтФеро: Ехо?

ХийтФеро: Ееехооооооооо?

Кели пресече двора замаяно; знаеше, че с размазания си грим изглежда като същество от филм на ужасите, но не й беше до това в момента. Усещаше сърцето си разбито — хвърлено от прозореца на двеста и първия етаж, и размазано върху камъните долу — затова и можеше да си позволи да изглежда разбито. В момента перфектната сива вълнена пола й изглеждаше прекалено къса, а ботушите за езда, купени с надежда, че ще вдъхновят Изи за някоя секси-инструктор-по-конна-езда фантазия — непоносимо евтини и нелепи.

Тя усещаше всички погледи, приковани върху нея, но противно на всеобщото схващане, това не й харесваше; не обичаше да е център на внимание. Една от най-често повтаряните сентенции на майка й беше: „Никога не им позволявай да видят, че плачеш.“ Кели беше благодарна, че бе изпратена в пансион още в шести клас, три години преди майка й да стане губернатор. Така можеше да се спаси от ежедневните напомняния колко важни са правилната стойка и дикция. Технически погледнато, родителите на Кели бяха пропуснали цялото й съзряване, но може би точно това се бе оказало най-доброто за нея. Мразеше да се прибира вкъщи, ако „вкъщи“ можеше да се нарече имение в гръцки стил с над трийсет стаи, декорирани изцяло с музейни експонати и вещи, които принадлежаха не на тях, а на щата Джорджия.

Когато Кели отвори вратата на стая 303, завари Тинсли, която седеше на бюрото си пред отворения бял лаптоп и чаткаше свирепо е пръсти по клавиатурата, а на перфектния й нос се мъдреха бели пластмасови очила за четене, купени в Милано.

— Какво е станало? Нещо с Изи ли? — попита настойчиво тя. Беше боса, облечена в черен панталон и къса черна тениска, която разкриваше част от изваяния й корем, а абаносовата й коса бе прибрана в хлабава плитка. Приличаше на момиче, което в близките милион години със сигурност няма да бъде зарязано — нещо, което вече не можеше да се каже за Кели.