— Той ме заряза ! — Кели изстена и отново избухна в сълзи. Все още не й се вярваше, но вече го беше приела. „Зарязаха ме. Изи Уолш ме заряза“, повтаряше си тя наум, сякаш по този начин щеше да направи реалността по-лесно смилаема. По изражението на Тинсли Кели се досети, че тя предварително се е подготвила за природно бедствие. Естествено, че клюката е литнала навсякъде със скоростта на светлината. Изи вероятно има фен клуб, напрегнато дебнещ мига, в който той отново ще е сингъл, та да разтръби тутакси новината.
— Защо? Защо го направи? — Тинсли грабна кутия с кърпички от шкафчето си и ги занесе на Кели. След като Брет бе напълно погълната от собствения си живот и пикантната си любовна афера с г-н Далтън, Тинсли беше останала единствената истинска приятелка на Кели.
— Защото вече не ме харесва — Кели грабна кърпичка и подсуши лицето си. — Не знам… Защото мисли, че съм противна?
— Ставаш смешна — Тинсли стисна рамото й с пръсти, оформени във френски маникюр. — Той не би могъл да си намери друго, толкова красиво и забележително момиче като теб, ако ще да прекара следващите 50 години в търсене. Не мога дори да си представя какво си въобразява. Трябва да е луд!
Тинсли поклати невярващо глава, сякаш подобен факт беше толкова невъзможен за проумяване, колкото и последния им САТ тест, от което Кели се почувства мъъъъничко по-добре.
— Права си — отвърна тя, като изкопира презрителната гримаса на Тинсли. — Какъв задник!
Беше доста по-приятно да си ядосана, отколкото съкрушена. Майната ти, Изи. Дребосъкът Джени да върви по дяволите също. Майната му и на всичко, което се случва между тях. Кели седна на леглото си и издърпа от краката си тежките ботуши, които така или иначе правеха краката й прекалено слаби.
— Трябва да го накараме да си плати за това — злобно каза Тинсли, а виолетовите й очи пробляснаха, все едно самата тя току-що е била зарязана. Както винаги, беше готова за подмолни кроежи, проекти и планове, а перспективата да заговорничи и да отмъсти за разбитото сърце на своята приятелка я изпълваше с небивало вълнение. Родителите й бяха лудо влюбени един в друг повече от двадесет години, така че тя отлично знаеше как трябва да изглежда любовта и не обичаше да вижда хора, които я оскверняват.
— Абсолютно — отговори Кели, като се надяваше Тинсли да знае някоя магия, която на мига би направила Изи непривлекателен за жените. Нещо, от което къдравата му коса ще започне да избуява по цялото му тяло, докато не заприлича на Кинг Конг.
— Ти беше прекалено добра за него. Той мирише на коне — успокояваше я Тинсли.
Кели изстена и лешниковите й очи се напълниха със сълзи за пореден път. Обожаваше миризмата на Изи. Напомняше й за времето, когато беше малка и също яздеше коне.
— Трябва да го изхвърлиш от съзнанието си. Мисли за други неща — Тинсли запали цигара и й я подаде.
„По-лесно е да се каже, отколкото да се направи“. Кели пое дима в дробовете си. Тинсли седна по турски на леглото зад нея — занимаваше се с йога всеки ден и беше най-гъвкавият човек, когото Кели беше виждала. Без да пита, Тинсли грабна четката за коса и започна да сресва дългата й червеникаворуса коса — нещо, което миналата година постоянно правеше. Тинсли беше нежна, задържаше главата на Кели с една ръка, докато с другата прокарваше гребена през кичурите й. Това беше много мило и Кели почти се разплака отново в прилив на сантименталност. „Сладко“ не беше дума, която повечето хора биха асоциирали с Тинсли, но тя можеше да бъде невероятно мила, когато поискаше.
— Вчера видях момчетата — изнизваха се от гората и всички изглеждаха някак потайно — смени темата Тинсли, докато разплиташе възел коса на тила й. Кели наклони глава назад. Обичаше друг да я сресва, беше успокояващо, почти колкото да си на педикюр.
— Нещо като мъжко парти, а? — сънливо попита тя.
— Да, на което вероятно се удрят в гърдите и си въобразяват, че са животни и нямат задачи по математика за домашно.
Тинсли все още таеше горчивина, че продължава да бъде изключена от разни забавни мероприятия, като например да се шляе с момчетата. Сега просто й се налагаше да си измисли собствена забава.
— Нека да им покажем как се прави… Хайде и ние да организираме таен клуб, само че с малко по-умни и сексапилни членове, разбира се! — Вълнението в гласа й беше осезаемо и твърде заразно. — Можем да свикаме например нещо като тайно общество.
— В което никой от тези задници няма да бъде допуснат — твърдо заяви Кели. Би било добре да се държи настрани от лигави момченца за известно време. — И никакви гаджета също. Знаеш, че отдавна не съм оставала сингъл — преди Изи беше Брендън, а преди Брендън беше…
Читать дальше