Сесили Зигесар - Звездата на колежа

ЕмилиДженкинс: Обратно в „Дъмбъртън“, мисля.

БретМесършмит: Трябва да кажа на Джени, а?

ЕмилиДженкинс: Това ми беше идеята…

БретМесършмит: Гадост.

Owl Net Instant Message Inbox

БретМесършмит: Ей, Дж., къде си?

ДжениХъмфри: Проверявам имейли в лабораторията. Как си? Как беше снощи…?

БретМесършмит: Добре. Слушай, Изи е скъсал с Кели.

ДжениХъмфри: Ъмм…

БретМесършмит: Всички говорят, че е заради теб. Кели мисли същото.

ДжениХъмфри: Олеле.

БретМесършмит: Да. Затова може би ще искаш да се промъкнеш след вечерния час…

ДжениХъмфри: Благодаря ти, че ми каза. И ти ли отбягваш стаята?

БретМесършмит: Може и така да се каже.

В четвъртък сутринта Тинсли се отправи към „Стансфийлд Хол“ за срещата със своя нов съветник, прочутия г-н Далтън. Не беше положила никакви специални усилия по отношение на облеклото си — усилията са излишни, когато половината ти дрехи са шити специално за теб — и съвсем несъзнателно се бе спряла на изчистен, строг тоалет. Прекрасната й бяла блуза със закачливи къси ръкави в стил четирийсетте и тясната права шоколадовокафява пола с бродирани маргаритки изглеждаха на пръв поглед прекалено обикновени. Но вторият поглед неизменно откриваше цепката на полата и почти цялото й перфектно бедро отдолу, както и начина, по който червеният й сутиен прозира под деликатния шифон, когато тя заема определени пози (със сигурност щеше да ги заеме). Дори тъмночервените й велурени обувки на платформа „Миу Миу“ 9 9 „Miu Miu“ — скъпа дизайнерска марка облекла и обувки. — Б.р. излъчваха стаен сексапил, а Тинсли знаеше, че стаеният сексапил действа далеч по-изкушаващо от очебийната показност. Баща й беше световноизвестен бизнесмен, активно ангажиран в десетки международни начинания и инвестиции, които го отвеждаха по места като Кейп Таун, Пекин или Осло. Майка й беше фотожурналист и бивш модел, наполовина португалка, наполовина датчанка — етническа комбинация, която беше радост за окото и на която Тинсли дължеше невероятните си виолетови очи. Родителите й се бяха отнасяли с нея като с възрастен човек, още откак бе произнесла първите си думи, затова тя се чувстваше напълно комфортно в компанията на хора, по-големи от нея — всички те се движеха по-бързо, говореха по-бързо и Тинсли обичаше да живее по същия начин, на възможно най-стремителни обороти. Кедо, техният преводач и водач през лятото, вероятно беше на двайсет и пет, макар че никога не й беше хрумвало да го попита. А Ерик Далтън, ако току-що се е дипломирал от „Браун“, не би могъл да е на много повече от двайсет и две. Това беше дребна работа. Да не говорим, че когато се срещнаха пред Параклиса, той практически я разсъбличаше с поглед.

Тинсли евентуално би се чувствала виновна, ако Брет й беше споделила какво се случва между тях, но след като Брет си въобразяваше , че тя тъне в неведение и нямаше намерение да я просвети, то Тинсли имаше пълното право да флиртува с г-н Далтън толкова, колкото си поиска. И вече го правеше.

Чу песен на Били Холидей иззад затворената врата на офиса. „Само мисълта за теб ме кара да забравя… тези обикновени неща.“ Тинсли си го представи как рови между дисковете си, в опит да подбере най-подходящия фон за тяхната първа официална среща. Били Холидей беше дързък избор — джаз класика, която в никакъв случай не би се възприела като неподходяща, но пък толкова гърлен, драматичен и открито сексапилен глас лесно би разкрил нещичко за текущите процеси в мозъка на г-н Далтън. Още не го беше опознала, а вече четеше мислите му.

Г-н Далтън отвори вратата и Тинсли отново беше поразена от неговата привлекателност. Косата му беше влажна, което инстинктивно я накара да си представи как той излиза от душкабината и се пресяга за една мъъъничка хавлийка. Ухаеше на афтършейв „Поло“ и тя изпита желание да докосне меката му, гладко обръсната буза.

— Тинсли Кармайкъл. Много ми е приятно да ви видя отново. — Гласът му беше дълбок и звучеше много професионално, но със сигурност тази среща беше акцентът на деня му. Какво щеше да прави после? Да се опитва да предизвика у отегчените новаци вълнение от Тукидид, Херодот или някой друг от безумно архаичните си историци? Интимна среща с очарователно служебно протеже беше безспорно върховният старт на деня му.

— Здравейте, г-н Далтън. — Тя пристъпи в разхвърляния офис с мисълта, че много харесва и офиса, и неговия собственик.