Сесили Зигесар - Звездата на колежа

Тинсли импулсивно се изправи на пръсти, с идеята да го целуне по бузата. Той ухаеше на сапун и паста за зъби. Но тъкмо когато беше вече съвсем близо до целта, Ерик обърна леко глава и устните й се срещнаха с крайчеца на неговите. „Ууууупс“, възкликна тя на себе си щастливо. Задържа устните си за момент, преди да се отдръпне окончателно. Гледаха се в очите. Ерик заговори първи — тихо, сякаш се опитваше да прикрие някаква емоция в гласа си:

— Тогава се надявам да те видя скоро.

Отвори вратата, без да отделя погледа си от Тинсли. Коридорът беше пълен с ученици, забързани към класните си стаи. Тя се завъртя пред офиса му и докосна гривната игриво:

— Не се безпокой, ще ме видиш.

OwlNet Instant Message Inbox

ИзиУолш: Ей, как си?

ДжениХъмфри: Скуууука. Чета в библиотеката. Вече знам как да използвам десетичната система!

ИзиУолш: Кошмар… Чу ли, че вече, хм, официално се разделихме с Кели?

ДжениХъмфри: Да, чух… добре ли си?

ИзиУолш: Мда.

ДжениХъмфри: Супер.

ИзиУолш: Надявам се да не прозвучи лигаво, но искаш ли да се срещнем днес в гората — за оня проект, за който ти споменах днес?

ДжениХъмфри: ОК.

ИзиУолш: Ще ти обясня къде точно по време на обяда.

ДжениХъмфри: Добре. Аз…

ИзиУолш: Да, да… Мисля, че знам какво имаш предвид.

OwlNet Instant Message Inbox

БретМесършмит: Мога ли да те видя по-късно?

БретМесършмит: Мислех си за теб…

[ЕрикДалтън has signed off четвъртък, септември 12,10:37]

Беше сряда. Джени едва успяваше да се концентрира в часа си по английски, който обикновено й носеше удоволствие. Харесваше й обстановката в тази стая, подобна на конферентна зала, в която централни елементи бяха гигантската овална маса с петнадесет стола, заети от ученици с кашмирени пуловери, и супер миньончето мис Роуз с яркорозовото си червило. Това беше час за дискусии, което означаваше, че мис Роуз ще говори около десет минути и после ще даде думата на учениците. Отначало Джени беше изненадана от интимната, почти изискана атмосфера на часа. Нямаше вдигнати ръце или грешни отговори, както например си представяше часовете в колежа. Бяха минали вече една трета от „Мадам Бовари“ 10 10 Класически френски роман от Гюстав Флобер (1876). — Б.р. и Джени беше очарована от Ема и усилията й да живее с мъж, когото не обича. Караше я да се чуди какво ли е никога да не намериш любовта, или пък да си принуден да се обвържеш с посредствен партньор, само защото всички го правят. Да бъдеш завинаги обречена на Чарлз Бовари, когато наоколо се разхожда Изи Уолш?

— Джени — каза мис Роуз, докато останалите прибираха чантите си и напускаха стаята, — всичко наред ли е? Беше необичайно тиха днес.

Косата на мис Роуз, прибрана на кок, й придаваше малко по-строг вид от обичайното, но все пак тя беше красива като китайска кукла, облечена в черен вълнен костюм „Долче и Габана“. Всеки път, щом някой кажеше нещо неуместно, като например, че Ема Бовари е била лесбийка, мис Роуз отвръщаше: „Добре. Какви доказателства за това намирате в текста?“, вместо просто да му направи забележка. Джени вярваше, че е научила повече от начина, по който преподаваше мис Роуз, отколкото от съдържанието на учебната програма в нейния клас.

— О, да, добре съм! — Джени прибра тетрадката в кадифената си чанта, съдържаща всичко необходимо за срещата с Изи. Видът на чисто новите пастели „Рембранд“ и на кутията с моливи, наострени и готови да опрат листа, й припомни, че след двайсет минути ще бъде насаме с вече официално свободния Изи. — Аз просто… малко съм разсеяна днес.

Мис Роуз кимна разбиращо и каза:

— Много ми хареса краткото есе, в което сравняваш атмосферата на книгата с художествения стил на художника реалист Гюстав Корбе. Намирам за уникална идеята ти да направиш такава връзка, поздравления!

С тези думи мис Роуз й върна есето, с огромна шестица най-отгоре. Това беше първата оценка на Джени в „Уейвърли“. Какво добро предзнаменование за деня! Тя нервно потърси листчето, което Изи й беше дал по време на обяда. В стомаха й пърхаха пеперуди. Романтичното й досие до момента включваше както малко на брой, така и семпли като съдържание преживявания — кратката задявка с Нейт беше приключила веднага щом се разбра, че той само я използва, за да се добере до бившата си. После беше историята с Лео, която тръгна добре, но впоследствие й стана ясно, че той ужасно я отегчава. Освен тези два опита любовният й архив включваше едно грубо посегателство от ръцете на отвратителния Чък Бас и едно опипване от Хийт Феро в първия учебен ден. Беше толкова неопитна в това отношение… не беше чудно, че е тъй нервна.