Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Неее — изхили се той и я задърпа към статива, — но говореше в съня си.

Джени пое рязко въздух. Брат й Дан често бе чукал на вратата на нейната спалня, за да прекъсне бълнуването й.

— Шегуваш се! Какво казах?

Изи се почеса по главата и се престори на смутен.

— Ами, мърмореше нещо, не успях да разбера точно какво… но звучеше като „Изи Уолш, ти си моят герой“.

Боже, той беше толкова готин…

— Ха-ха, много смешно. Обикновено споменавам само кинозвезди насън.

— О, да, сега като каза, се сетих, че смотолеви и нещо от сорта на това, че ти напомням на Джейк Гиленхол!

Джени се разсмя и чак тогава забеляза, че все още са хванати за ръце. Въздухът ухаеше на терпентин, сапун и цветя. Изи й се усмихна и тя се загледа в съвсем леко, наистина незабележимо и очарователно неравните му зъби. Лицето му беше толкова близо до нейното, че тя просто може… тя се накланя… към…

— Нека да видим рисунката — рече тя рязко и прекалено силно, за да заглуши някак неистовите удари на сърцето си. Беше си фантазирала милиони пъти как целува Изи, но не можеше да го направи точно сега — та той беше скъсал с Кели едва вчера ! И Изи, колкото и да е невероятно, като че ли я разбра.

— Засега съм направил само основната скица, така че да не се разочароваш.

Когато Джени погледна към платното, едва се позна. Това беше портрет в близък план на момиче, легнало върху обляна в слънце трева и заобиколено от диви цветя — точно както вероятно е изглеждала през отминалите два часа. Разтворен скицник, бели слушалки на айпод, същите бяла блузка, дънки и розови обувки като нейните, водопад от кестеняви къдрици, спуснат върху ръката… Но лицето, което всъщност представляваше най-завършената част от рисунката — не, просто нямаше начин това да е тя. Идеална порцеланова кожа, розови скули, леко разтворени устни и премрежени очи, обкръжени от гъсти тъмни мигли — целият образ бе прекалено мечтателен и сюрреалистичен, сякаш Изи знаеше как би й се искало да изглежда. Възможно ли е наистина неговите очи да я виждат така? Целият портрет, макар и незавършен, беше уловил много точно чувствата й: пълната наслада от това да лежи и да слуша музиката му; да споделя приказното му тайно място с него така, сякаш тя и той са единствените двама на света. Трябва Изи да е чувствал същото.

— Уау — изрече тя накрая.

— Само почакай да го завърша — отвърна Изи замечтано.

Започнаха бавно да прибират нещата си. Изи тръгна напред, като отстраняваше клоните пред нея, докато си проправяха път през гората. Щом излязоха пред „Уейвърли“, закрачиха плътно един до друг по пътеката към главния двор, а телата им се опираха, докато Изи залиташе, носейки голямото платно с дървени рамки. Точно в този момент съзряха Тинсли Кармайкъл, която прекосяваше двора пред тях, облечена цялата в черно, с малка червена велурена чантичка „Марни“ 16 16 „Marni“ — скъпа дизайнерска линия. — Б.р. . Джени незабавно се отдалечи на прилично разстояние от Изи и се почувства така, сякаш е хваната в крачка, въпреки че Тинсли, изглежда, не беше забелязала, че се задават откъм навеса за лодки.

— Всичко е наред — прошепна Изи. — Няма да те ухапе. Дори не ни видя.

Джени не бе никак сигурна и в двете твърдения.

OwlNet Email inbox

To: TinsleyCarmichael@waverly.edu;

BrettMesserschmidt@waverly.edu

From: CallieVernon@waverly.edu

Date: Четвъртък, септември 12, 15:25

Subject: СПЕШНО

Привет, дами,

Навън денят е прекрасен — толкова прекрасен, че не си струва да бъде пропилян в тренировки. Ето и по-добрата идея: да прекараме следобеда в кръчмата на „Уейвърли“ и да пием джин с тоник, но без да споменаваме едно определено смотано момче, чието име започва с прокълнатата буква И.

Носете си фалшивите пропуски и изглеждайте изискано. Барманът е изкопаемо, но приложете най-професионалните си обиграни усмивки и няма да има проблем.

Колкото до среднощните промъквания в стаята ни… Познавам те твърде добре, Брет Ленор Месършмит, и ти казвам, че си лъжкиня!

Спешната среща на Светата Троица ще бъде открита в 16.00. Ще се видим там.

Хохо:

OwlNet Instant Message Inbox

To: JennyHumphrey@waverly.edu

From: EasyWalsh@waverly.edu

Date: Четвъртък, септември 12, 16:16

Subject: Неделя?

Хей,

Благодаря, че ми позволи да те рисувам днес. Най-искрено и сериозно заявявам, че си прекарах отлично.

Може би ще искаш да дойдеш да се запознаеш с Кредо в неделя?

Надявам се…