Сесили Зигесар - Звездата на колежа

Странноприемница „Уейвърли“ се намираше на известно разстояние пеша от кампуса и Брет съжали, че е обута във високите заострени обувки от зелена змийска кожа, които изглеждаха секси, но й убиваха ужасно. В новата си черна права пола и ултраженствена блуза с бухнал ръкав и в бледокоралов цвят, Брет се почувства изненадващо щастлива, че се е запътила към „спешната среща на Светата Троица“, без значение колко тъпо звучеше това. Закле се пред себе си да се държи добре и мило с Тинсли. В края на краищата, благодарение на нея се отърва суха от оная история с екстазито, докато тя беше прекарала цялото лято с мисълта, че е изключена — трябва да се е чувствала зле тогава, въпреки всичките южноафрикански левенти около себе си, а и сега, след като се завърна и откри, че е тотално изместена от Джени. Брет все още не беше чула шушукания зад гърба си, че е една невероятна лъжкиня от Ню Джърси, така че може би беше добре да се помири с Тинсли.

Тя пристъпи към лобито на заведението, подмина огромното прашно пиано и се насочи директно към бара. Тъй като това беше най-близкият до кампуса хотел и общият му вид на повехнал разкош пасваше идеално на Академията, в него често отсядаха родителите на учениците. Барът очевидно бе прехвърлил златните си времена и се бе установил в период на бавен упадък. Сега вътре нямаше почти никой, като изключим Тинсли и Кели, вече настанили се в дървено сепаре в ъгъла, с три напитки пред тях.

— Амаретото ти — поздрави я Тинсли и посочи единствената все още пълна чаша. Брет се плъзна до Кели, която приличаше на филмов продуцент или собственик на галерия, с изумрудено зеления си копринен топ и късата жилетка с едно-единствено копче, закопчано точно под гърдите. Вълнистата й руса коса беше прибрана назад с две старинни златни шноли. Би била напълно перфектна, ако лицето й не бе така измъчено, все едно лишено от обичайната си доза десетчасов разкрасяващ сън.

— Вие сте супер, мацки! — Брет грабна чашата си и отпи. Коктейлът беше силен, точно както го обичаше, но все пак потръпна след първата си глътка. Тинсли беше облякла обикновена черна тениска с къс ръкав и дънки, а устните й грееха в червено (червило „Герлен“, както винаги), но излъчваше около себе си аурата на кинозвезда, успяла да се измъкне от папараците за едно бързо питие. Брет се облегна на дървената пейка и хвърли поглед към окачените в рамки на стената мастилени миниатюри на „Уейвърли“, правени през XIX век.

— Толкова отдавна не сме били тук. Липсваше ми.

— Май и прахът не е бърсан оттогава — Кели задуши влажния въздух, — но плебеите нямат избор.

Кели отново надигна чашата си и Брет забеляза, че вече почти нищо не е останало в нея. Уау. Явно приемаше раздялата с Изи доста тежко.

— Как беше денят ти, Кели? — неловко попита Брет и Кели замръзна, сякаш заподозря, че тя се кани да я съжалява.

— Добре. Ще оцелея… Но нека не говорим за Изи известно време, ОК? — Кели отправи скръбен взор към приятелките си и тъжно завъртя кичур руса коса около пръста си. — Да приказваме за други неща.

— За други момчета, искаш да кажеш? — додаде Тинсли, допи коктейла си и се измъкна от сепарето. — Ще трябва да започнете беседата без мен, аз отивам да си взема още едно.

Брет беше едва на първата чаша, а вече се чувстваше леко замаяна.

— Как е Д-пичът? — изведнъж попита Кели.

— Д-пич? — повтори Брет. — Моля те, това звучи като прякора на някой трагичен DJ или на извратеняк, който си пада по големите цици.

— Е, пада ли си? — Кели облегна лакти върху масата и се наведе напред. — По жени с големи цици?

— Определено не — изпъчи Брет напред семплите си дарби. — Тези тук приятелки му се виждат напълно достатъчни.

— Добре ли ги познава? — изкиска се Кели и захапа тънката коктейлна сламка, а кубчетата лед потракваха в празната й чаша.

— Добри приятели са вече, мога да кажа — Брет си играеше със златните си обици. Първата половина от питието й беше я ударила директно в главата и я накара да се разприказва повече от обикновеното. „Ето така се създават проблемите“, помисли си тя. По някаква причина си припомни една нощ от първата им година в „Уейвърли“, когато трите си бяха купили ръжени крекери, шоколади и меки бонбони, и се бяха промъкнали в къщичката на игрището. Някак бяха успели да запалят гигантския грил на въглени, който понякога се използваше при пикници, да опекат меките бонбони маршмелоус и да си направят от онези вълшебни шоколадови сандвич-бисквити, с които така добре изпиха бутилката червено вино. Всичко е винаги по-вкусно и очарователно, когато целият кампус спи.