Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Ние с Изи никога не сме го правили. Странно ли е? — внезапно се обади Кели.

— Не — отвърна Брет, едновременно с Тинсли, която каза „Да“. Това им се стори особено смешно.

— А ти, Би? Щом си зарязала Джеремая, на кого си хвърлила око сега? — Тинсли повдигна една от извитите си тъмни вежди. Брет почувства, че се изчервява и смутено се прокашля.

— Ами аз, знаеш, мисля да не се занимавам с момчета известно време. Прекалено много ме разсейват.

— Е, хайде, и с какво ще се занимаваш? С момичета? — Тинсли се наведе към масата, а очите й трескаво блестяха. — Или може би с мъже ?

Брет я погледна право в очите.

— Това тепърва ще се разбере — Брет беше убедена, че ако Тинсли някак е узнала за нея и Ерик, досега да е намерила начин да хвърли бомбата пред всички момчета или пред цялата столова или пред декан Меримаунт например. Тинсли беше известна със способността си фино да предизвика цунами от клюки. — Пък и може би трябва да припомня, че в правилника на „Кафе Съсайъти“ изрично се споменава: „Никакви гаджета“.

— Гаджетата са нещо различно от мъжете — каза Тинсли с прозявка и изви гръб като котка. — Мъжете са препоръчителни.

— Защо не отидем да си вземем пица? — прекъсна ги Кели. — Умирам от глад.

Думите на Кели, чиято очевидна и сериозна загуба на тегло издаваше нарастващ проблем, незабавно омиротвори двете момичета и ги подтикна към действие.

— Разбира се — каза Тинсли, довърши шампанското и постави деликатно чашата си върху леко лепкавата маса. — Да тръгваме.

— „Колониъл“? — попита Брет. — Или „Ритолис“? — Тя с удоволствие би погълнала нещо солидно, което да попие ликьора в стомаха й, а тези две пицарии бяха съвсем близо.

— „Ритолис“. Там има повече атмосфера — отсече Тинсли, като под „атмосфера“ явно имаше предвид италианските момчета, които работеха там. Те бяха наследници на семейния бизнес, който съществуваше в Ринклиф от цяла вечност, а мястото беше традиционно любимо на женското население на „Уейвърли“. По всяко време в „Ритолис“ имаше поне по трима млади мъже, до един мургави, мускулести и божествени.

— Глупав въпрос — каза Брет и трите се разхилиха. Излязоха от странноприемницата, оставяйки щедър бакшиш за бармана върху масата. Брет не беше осъзнала колко е гладна, докато не влязоха в пицарията и ароматният топъл въздух не ги обгърна.

— Ммм — промърмори Тинсли и потърка стомах. После сръчка с лакът Брет при появата на красавеца, който приближаваше към тях с менюта в ръка.

— Какво ще искате, девойки? — попита Тинсли.

— Ами например него — прошепна Кели една идея по-високо. „Браво“, помисли си Брет.

— Ще разгледате менюто или сте готови да поръчате? — попита момчето и им се усмихна с разбиране. Изглеждаше на седемнайсет, с гладка маслинена кожа и тъмни очи с най-дългите мигли, които Брет беше виждала. Той дори успя да я накара да забрави за Ерик Далтън за няколко секунди.

— Три диетични коли засега — поръча Тинсли и го дари с една от високоволтовите си усмивки, — за другото не сме решили все още.

— Няма проблем. Ще се върна след няколко минута.

Вътре беше топло и Брет вееше с менюто пред лицето си, след което си припомни как миналата година, точно след първото голямо състезание по лакрос 19 19 Lacrosse — американски отборен спорт, популярен и сред мъжете, и сред жените; хокей на трева. — Б.р. , двамата с Джеремая бяха се срещнали с Изи, Кели, Тинсли и Хийт тук. Наложи се бързо да поръчат втора пица, защото момчетата изгълтаха първата за секунди. Двамата с Ерик никога нямаше да могат да излизат така с приятели, помисли си тя малко тъжно. Но пък щяха да могат едни по-различни неща, далеч от поглъщане на пица, докато момчетата се опитват да пуснат люта чушка в питието си. Това щеше да е нейната първа истинска любовна афера, с много по-висока стойност. Тинсли и Кели бяха започнали да обсъждат слуха, че цялото италианско семейство от пицарията било особено надарено и се чудеха дали те двете могат или не могат да го докажат. Сервитьорът се върна и Тинсли си поръча пай с повече сирене и никакви гъби.

— Земята вика Брет — пред лицето на Брет се размаха елегантната ръка на Тинсли. — Ехо, има ли някой тук?

Брет не отговори. Очите й бяха фиксирани върху платинената верижка на дясната китка на Тинсли. Напрегнато се взираше в нея. Това не беше ли… на Ерик ? Изглеждаше абсолютно същата като онази, която Брет го беше забелязала да носи, когато ходиха в Нюпорт. От прапрадядо му. Как, за бога, беше възможно да стигне до Тинсли?