Сесили Зигесар - Звездата на колежа

В столовата Изи й се беше усмихнал, пускайки парченце хартия върху таблата й за храна. Тя се насили да вземе сандвича с риба тон и да си сипе малко салата от бюфета. После седна в края на една празна маса — благодарна, че само официалните вечери бяха с разпределени места — отхапа от сандвича си и разгъна бележката.

„Указания към ТАЙНОТО пасище за рисуване. (шшшшшшшт…)

Пресечи главния двор към гората. Тръгни към навеса за лодки.

Преполовиш ли пътя към реката, ще видиш група брези вдясно.

Обърни се към тях (внимавай за ниските клони) и извърви около 20 метра. Излиза се на малка поляна. Продължавай да вървиш и ще стигнеш до по-голяма поляна. Аз съм там.“

Докато пресичаше кампуса, с големи не маркови авиаторски очила на носа, закупени от един уличен базар, Джени се опитваше да се успокои и да се наслади на прекрасния следобед. Не беше свикнала с влажната пръст, окосената трева и сухите листа, които я поздравяваха всеки път, щом излезеше навън. Дори когато си в сърцето на Сентръл Парк и наистина забравяш, че се намираш в Ню Йорк, този вълшебен аромат продължава да липсва, а клаксоните на градските таксита не спират да се чуват. Приближавайки гората, Джени усещаше как приятното ухание се засилва — ухание на бор, примесено със свежия дъх на чистата река Хъдзън. Изпита прилив на благодарност, че в момента не се намира в градския автобус и в грозната си униформа, на път от „Констънс Билърд“ към вкъщи, както беше миналата година. Когато стигна до брезите, пеперудите в стомаха й отново се появиха, но тя се гмурна между дърветата, като внимаваше клоните да не закачат къдриците й. Все едно беше истински беглец от цивилизацията, който навлиза в свят, обитаван единствено от Изи. А сега вече и от нея. Пресече малката поляна, която той беше споменал, и забеляза една запалка „Зипо“, оставена до куп подредени в кръг камъни. Определено не приличаше на тайното място за рисуване. Тя продължи напред през сгъстяващите се дървета, където свършваха всякакви следи от пътека. За миг се притесни да не се изгуби — никога не беше посещавала скаутски лагери — но долови следа от терпентин във въздуха, наситен с боров аромат, и разбра, че Изи е някъде наблизо. Дърветата внезапно се отдръпнаха покрай голяма зелена поляна, само че той не беше там. Джени реши, че това трябва да е мястото и сложи чантата си върху един голям камък, след което се възхити на пейзажа. Остри диви треви се издигаха буйно наоколо, а покрай дърветата грееха лилави и жълти цветя. Тя се доближи до скалата пред себе си и тъкмо тогава Изи се изправи зад нея. Сърцето на Джени прескочи два удара — нещо, което досега бе смятала само за художествена метафора. Изи, с дънките си „Ливайс“ и бебешкосинята тениска с надпис „Храна, а не бомби“ 11 11 „Food Not Bombs“ — американско независимо движение, което се бори против световния глад и популяризира вегетарианството. — Б.р. , предизвика у нея такова силно вълнение, че сърцето й наистина забрави да бие. Лицето му се разтегли в широка усмивка.

— Харесва ми тениската ти — срамежливо промълви Джени, а дългите тъмни къдрици гъделичкаха раменете й. — Баща ми има значка със същия надпис.

Изи сведе очи към тениската си, като че ли да си я припомни.

— Моят баща пък я мрази. Казва, че съм хипи, когато ме види с нея.

Беше сглобил статива и сложил върху него боите, четките, шишенцата с масло и терпентин, както и покрит с петна парцал. Джени го доближи и започна да вади от чантата своите пособия за рисуване, като ги подреждаше върху една плоска, обрасла с мъх скала.

— Хм, моят баща е нещо като хипи, така че би я одобрил, сигурна съм.

— Щастливка!

Той не каза нищо повече и Джени усети, че вероятно двамата не се разбират добре. Но не искаше да настоява. Изи се усмихна и добави:

— Радвам се, че ме намери.

— Прекрасно е — отвърна Джени искрено, — разбирам защо обичаш да рисуваш тук, толкова е уединено!

— Да, мястото наистина е вълшебно — Изи протегна ръце над главата си, от което тениската му се повдигна нагоре и Джени мерна крадешком над дънките ръба на боксерки „Келвин Клайн“. — Е, успя ли вече да прегледаш конспекта по приложни изкуства?

— Конспект? — Джени дори нямаше идея, че съществува подобен конспект.

— Даа — закачи я Изи, — онези неща, знаеш, които учителите раздават през първия учебен час.

— Добре, умнико, знам какво е „конспект“ — изплези му се Джени. — Просто не помня да съм виждала конспекта по приложни изкуства.