Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Добре, но знай, че никога преди не съм позирала, затова може и да не се справя достатъчно добре.

Изи изглеждаше леко смутен от цялата ситуация и нервно потропваше с пръсти по дъската за рисуване.

— Няма проблем, не е нужно да позираш — каза той и Джени се засмя. — Можеш да говориш или да рисуваш, ако искаш, стига да не се движиш прекалено много. И трябва да ме гледаш в очите, разбира се. — Изи срещна погледа й и широка усмивка се разля по лицето му.

— ОК, шефе — тя сведе очи надолу към листа си и започна да скицира линиите на главата му с парче въглен от лоза, но веднага отново ги вдигна към неговите. Отклонявайки поглед само за няколко мига, докато скицираше, Джени успя да разучи лицето му по-добре от всеки друг път досега, вглеждайки се в леката гърбица на носа му, ъгълчетата на големите сини очи, в леко различните уши. Листът й бързо се изпълваше.

— Добре — каза г-жа Силвър зад гърба й, — отлично. Клас, забележете как Джени не откъсва очи от лицето на Изи, вместо да се взира в рисунката си. Искам да се концентрирате върху това, което виждате, защото само тогава портретът ви ще се получи, както трябва.

„Идеално“, помисли си Джени. Още смесени послания. Не можеше да откъсне очи от Изи и я хвалеха за това.

— Днес почти закъсня — отбеляза Джени, след като г-жа Силвър се отдалечи към следващата двойка, с желание да разсее тишината между тях. Сърбеше я носът, но не искаше да се почеше, защото ноктите й бяха черни от въглена.

— Бях навън с Кредо. Времето беше много хубаво и ми се искаше да яздя възможно най-дълго.

Лицето на Изи винаги се озаряваше, когато стане дума за коня му. Джени беше отраснала с много момичета, чиито семейства имаха къщи и конюшни в Уестчестър и Кънектикът, и които говореха за най-ценните си коне по същия начин — като че бяха влюбени в тях. Може би радикално настроеният й баща носеше отговорност за това, но тя винаги бе намирала тези момичета с жокейски панталони и елегантни ботуши за езда за прекалено претенциозни. А е възможно и просто да ревнуваше.

— Никога не съм яздила — призна Джени, прехвърли нов лист и започна нова скица. Беше заменила въглена с мек графитен молив и сега работеше върху формата на очите му: перфектен повод да гледа право в тях.

— Майтапиш се! — Изи зяпна от почуда.

— Аз съм от Ню Йорк — сви рамене Джени. — Мисля, че веднъж яздих пони на уличен панаир. Една жена ме водеше в кръг. Не знам дали това се брои. — Джени вирна глава и се усмихна широко. — Всъщност може и магаре да беше.

— Има съществена разлика — засмя се Изи. Прокара ръка през косата си и разбърка още повече и без това разбърканите си къдрици. Гледаше към Джени срамежливо. — Винаги си добре дошла с мен някой път. Ако искаш… — той сви рамене, сякаш не беше сигурен, че ще я заинтригува. — Кредо е много внимателен с начинаещи.

Джени се съсредоточи върху очертаните с въглен очи на Изи върху листа си, вместо върху истинските срещу себе си. Защо той й причиняваше всичко това?

— Бих искала да… — тя си пое дълбоко дъх и погледна към него, снижавайки гласа си, за да не бъде чут. — Ами… виж… ти все още ли си с Кели? Заедно ли сте, или не? Защото… — гласът й заглъхна.

Изи изглеждаше изненадан и смутен.

— Не, аз и Кели не сме наистина… — той направи пауза, без да знае какво всъщност са. Взе меката гума за триене и започна да си играе с нея; разпъваше я, докато се разпадне на парченца, и после пак я събираше. — Мисля, че и двамата знаем, че всичко свърши… но технически все още не сме го обсъдили и обявили официално.

Сърцето на Джени се стегна — от една страна, перспективата да бъде с Изи я развълнува, а от друга страна, се ужаси, че Кели щеше да разбере.

— Просто смятам, че не е добра идея да прекарваме много време заедно, докато вие двамата сте, ами… докато все още сте легална двойка. — Джени беше изненадана, че го казва. Тя дори продължаваше да рисува, докато говори, и успя да улови блясъка в очите му, когато той едва сдържа смеха си. — Тя ми е съквартирантка и не ми се ще нещата да стават нелепи.

„По-нелепи, отколкото са сега“, добави наум.

— Ей, виж, разбирам всичко — Изи се пресегна през чина и дръпна единия край на нейния скицник, за да привлече вниманието й. — Никога не съм имал намерение да ти създавам неприятности.

Тя мълчаливо скицираше разпуснатите къдрици, които обрамчваха лицето на Изи.

— Знам — каза накрая. Забеляза нещо в косата му и без да се замисли, се приведе напред, като внимаваше да не опре с гърдите си листа и да размаже рисунката. Той също леко се наведе към нея и Джени беше убедена, че го видя да се изчервява, докато тя махаше листото от една тъмна къдрица. Подаде му го, за да го види.