Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Ъм… Ерик? Какво точно правим тук? — заекна тя и се опита да изглежда, колкото е възможно по-наивно и неангажиращо. — Искам да кажа, сериозно… Можеш да си навлечеш куп неприятности. Ние двамата…

Ерик въздъхна и махна ръката си от рамото й, оставяйки я да падне зад гърба на дивана. От светлината на свещите пясъчнорусата му коса изглеждаше по-тъмна, а лицето му стана сериозно.

— Мислих много по този въпрос и въпреки че има куп логични причини защо това не трябва да се случва, аз не искам то да спре.

Брет беше безпомощна. Притисна коляното си в неговото. Гледката на обутите им в дънки крака, опрени заедно, й изглеждаше напълно в реда на нещата. Той беше просто мъж — красив, умен и неустоим. Брет бавно премести ръката си върху неговото бедро и я задържа там, наслаждавайки се на мускулите под блестящите й бледолавандулови нокти. Припомни си името на лака, който беше взела от чантата на Кели — „Джейлбейт“ 6 6 Jailbait — букв. — Примамка към затвора; прен. — Сексуално атрактивно, но непълнолетно момиче, за секс, с което се полага присъда. — Б.р. — и я напуши смях.

— Аз просто… — Ерик сви рамене и премахна въображаем кичур коса от очите си, — аз знам само, че си най-невероятното момиче, което съм срещал.

Брет се почувства пияна, въпреки че едва бе докоснала виното. Приближи бавно лицето си до неговото, без да отмества поглед от устните му. Най-накрая ги срещна със своите и по тялото й пробяга електрически ток. След дългата целувка Ерик притисна устни към шията й. Неволно тя си припомни последната им среща — бяха на неговата яхта, събличаха дрехите си в леглото му и когато останаха почти голи, тя внезапно осъзна, че не е готова да го направи. Но сега беше друго, сега беше сигурна. Нима можеше да има някой по-подходящ, с когото да сподели първия си път, от този изумителен мъж пред нея, който, освен всичко друго, я намираше за прекрасна?

Но докато усещаше дъха на Ерик във врата си и ръцете му се плъзгаха към гърдите й, Брет не успя да се сдържи и отново помисли, че той като че ли изглежда твърде опитен в това… Знаеше прекалено точно как да я докосва, хипнотично и възбуждащо. Всеки път, щом обръщаше сериозно внимание на този въпрос, а Брет го правеше често, можеше лесно да си представи как той прави същото с всяко едно друго момиче на нейно място, което също нарича „прекрасно“ и с което вероятно се шегува по същия начин, заменяйки думата „червенокоси“ с „русокоси“, „луничави“ или каквото там прилагателно пасваше в момента. Колко момичета — или жени — е целувал на същия този диван, в тази осветена от свещи стая? Мисълта я отрезви моментално и тялото й замръзна. Ерик се отдръпна от нея и я погледна въпросително.

— Аз… аз мисля, че още не съм готова — запъна се Брет, чувствайки се като най-голямото бебе на света. Гледаше в скута си и полагаше огромни усилия да овладее сълзите, които заплашваха да потекат.

— Няма проблем, Брет — Ерик обгърна лицето й с ръце. — Погледни ме. Не се притеснявай за това, нямаме бърза работа. Ще я караме по-спокойно.

— Съжалявам, че съм такава… — започна Брет и вдигна очи.

— Каква „такава“? Красива и секси? — засмя се той и Брет се усмихна плахо. — Повярвай ми, не бързам за никъде. Имаме толкова време, колкото ни е необходимо.

Той й предложи прегръдка и Брет облекчено я прие, доволна от допира на напълно облеченото му тяло. Щеше да бъде готова скоро, знаеше го. Но не точно сега. Два часа по-късно Брет лежеше полуоблечена до Ерик, който дремеше до нея под меките и вероятно безумно скъпи чаршафи от египетски памук. Колкото и вълнуващо да беше всичко това обаче, Брет не успя да се въздържи и си представи собственото си легло в настоящия миг. Почти успя да чуе тихите скимтящи звуци, които Кели издаваше и съня си. А сега мъжественото хъркане на Ерик някак й напомни за баща й. Прииска й се да беше спала с него и проклетият първи път да е вече зад гърба й — поне нямаше да се чувства такова дете и всичко щеше да е по-лесно при следващата им среща.

Тя се изплъзна изпод ръката му, като внимаваше да не го събуди, за да отиде до тоалетната. Пресегна се към копринения панталон на пижамата му „Ралф Лорън“, хвърлен върху бюрото и върху нейното бельо. Докато стягаше ластика около талията си, сноп лунна светлина освети нощното шкафче. До черния изискан портфейл от италианска кожа на Ерик лежеше пластмасово пликче с марихуана. Брет го взе и за всеки случай го подуши. Ерик и трева!? Брет никога не беше пушила, но й хрумна, че точно това може би ще й помогне да се отпусне достатъчно, че да го направи с него. Следващия път.