Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Ооо, боже, да! — всички се извърнаха и видяха Хийт Феро, застанал на вратата с дяволито изражение на лицето си. — Тъкмо говорих с братовчед си, който завърши „Уейвърли“ преди пет години, и научих от него нещо абсолютно яко. Каза, че ако минем от другата страна на Кратера, където всичко е блатисто и смрадливо, ще намерим — познайте какво? — Хийт загледа всички с очакване, като че някой би могъл да проумее думите, които току-що бе изрекъл. — Гъби, пичове! — извика той. — Мислех си, че може да отидем в гората и да се порадваме на малко природоестествени забавления, тип „Алиса в страната на чудесата“. Беше дълга седмица все пак — добави той, въпреки че бе още четвъртък. — Кой идва? — щракна нетърпеливо с пръсти Хийт.

Райън и Алън незабавно опряха юмруците си о неговия в знак на съгласие.

— Ние!

Брендън изстена и прокара ръце през току-що измитата си и оформена с гел коса.

— Четвъртък е, по дяволите. Имам да чета пет глави от „Тес от Д’Ърбървил“ за утре.

— Оооо, горкият Брендън — изви до фалцет гласа си Хийт, за да подиграе женствения маниер на съквартиранта си. — Цели пет глави!

— Майната ти, Феро. Не всички бащи могат да купуват оценки на синовете си.

— Ако се допускат новаци, аз също съм „за“ — прогърмя дълбокият баритон на Джулиън, докато той се изправяше. Беше ужасно нечестно един новак да е толкова висок и мъжествен. Когато Брендън беше новак, бе едва метър и шейсет и гласът му звучеше като на момиче. Изи хвърли скицника на пода и протегна краката си.

— Защо не? — рече той.

Брендън тайно въздъхна. Въпреки че искаше да прекарва колкото е възможно по-малко време покрай гнусния Уолш, нямаше намерение заради него и някакви си новаци да изглежда като женчо.

— Окей. Да се махаме оттук — отстъпи накрая и Брендън.

Томас Харди и книжките му щяха да бъдат пропуснати така или иначе. Изи и Алън си подхвърляха фризби, докато групата пресичаше кампуса по посока на гористото петно, разделящо тухлените сгради от реката, и Брендън ги оприличи на двойка мокри златисти ретривъри. Спретнати момчета и момичета с пуловери и раници на гърба сновяха към библиотеката за малко зубрене преди вечерния час и на Брендън му се прииска просто да седят отново с Кели на стъпалата, както преди — да си говорят, да се закачат и да се целуват, ако няма никой наоколо. Вместо това обаче беше тръгнал на лов за гъбки с банда задници, един, от които всъщност му беше отнел любимото момиче и сега се канеше да разбие и нейното сърце. Кожените мокасини „Гучи“ на Брендън стъпваха леко по пътеката към гората, но Хийт и Изи се отклониха от каменната алея и се шмугнаха в храстите. Брендън се опитваше да не съсипе обувките си, когато започнаха да си проправят път сред високите треви и ниските клони. Гората скоро разкри пред тях малка поляна с големи скали, която учениците използваха за тайните си партита от десетилетия насам — Кратера. Небето над тях потъмняваше, но все още не беше станало студено.

— Каза да търсим най-голямата скала в края на поляната и после да вървим в гората, докато не стигнем до блатата. — Хийт идентифицира най-голямата скала и започна да маха към тях като същински регулировчик пред рулиращ по пистата самолет.

Брендън погледна обувките си и се смръщи. Момчетата трошаха клони с крака и тъпчеха листата, докато накрая не стъпиха на еластична и влажна земя. „По дяволите“, измърмори под носа си Брендън.

— Внимание! — Хийт се наведе към дънера на едно дърво. — Гъби!

Всички започнаха да събират мръсните гъбени шапчици в шепи. Брендън очакваше те да изглеждат малко по-екзотично, а не така невинни и… хм… подходящи за готвене, все едно бяха подбрани от семейната им готвачка Грета за някой сечуански специалитет.

— Сори, че го казвам, Феро — Райън беше взел една гъба и я душеше като истински гъбен инспектор, което, предвид слуховете за семейството му, като нищо можеше да е вярно, — обаче тези не стават.

— Тъпо, пич — изломоти Хийт. — Да си починем ли при Кратера или да се връщаме обратно?

Всички разочаровано гласуваха за почивка и няколко минути по-късно, докато останалите възобновяваха дебата върху сексапила на Тинсли, Брендън усети как студената влага на тревата се просмуква през дънките му „Долче и Габана“. Затвори очи и остави песента на щурците да заглуши гласовете на момчетата. Наистина не беше ентусиазиран да обсъжда Тинсли. Обичаше Кели . Беше го зарязала заради Изи преди повече от година, така че практически бяха разделени повече време, отколкото бяха прекарали заедно, но Брендън все още не можеше да я забрави. А и тя не му помагаше особено — миналата седмица я беше срещнал след едно от женските уелкъм партита и тя пиянски го беше помолила да правят секс. Той искаше само да я прегърне и да й говори, докато алкохолната мъгла над главата й се разсее. Би седял с нея и цяла нощ, но не би се възползвал от тялото й, когато тя очевидно беше емоционално нестабилна заради това, което се случваше с нея и с лекето Изи. Слузестия Изи.