Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Мислех, че си в изпитателен срок.

Изи се загледа в нея и внезапно се сети, че на излизане от гората преди няколко дни двамата с Джени бяха мярнали Тинсли. Значи тя все пак ги беше видяла.

— Пак ли ще ме издадеш?

Тинсли присви грижливо гримираните си очи. Дръпна от цигарата още веднъж, докато подбираше внимателно думите си.

— Знам, че си с Джени. Видях я вътре. Но знаеш ли какво? — лицето й доби самодоволно изражение и Изи стисна юмрук в джоба си. — Твоята сладурана беше и с друг онази вечер. Е, как ти се струва сега малката ти приятелка?

Един момент. Моля? За миг стомахът на Изи се сви, но после осъзна от кого идва информацията — от коварната Тинсли, вбесена, че вече не е център на внимание.

— Майната ти. Не вярвам на нито една твоя дума. — Той отвори вратата, за да се върне вътре. — Имаш сериозни проблеми, знаеш ли?

— Не само аз — сладко му се усмихна в отговор Тинсли. Усмивка, от която Изи изтръпна.

Докато отиваше към Джени, той се помъчи да се успокои. Искаше да се наслади на остатъка от вечерта и да забрави за онази ревнива кучка отвън. Разбира се, че би говорила така за Джени, която беше сладка и мила, и искрена — три качества, които никой никога не би приписал на Тинсли.

— Бързо, сядай! — Джени грабна ръката му и го дръпна в сепарето. — Виж!

Изи обърна глава и погледна през прозореца, убеден, че ще срещне дяволските очи на Тинсли, вторачени в тях. Вместо това обаче съгледа Тинсли да върви надолу по улица „Спринг“, хванала интимно някого под ръка. Далтън.

— Мислиш ли, че ни видяха? — попита Джени, загрижена за изпитателния срок на Изи.

Той кимна, все още загледан навън.

— Сигурно са ни видели, но аз имам идея — отвърна той замислено.

Идея, която определено щеше да използва, за да детронира Далтън.

Изи винаги очакваше с нетърпение часа по френска литература за напреднали, всяка сряда сутрин, но днес беше нетърпелив и по друга причина — това беше единственият час, който караше заедно с Брет Месършмит, а в момента се нуждаеше спешно от нейната помощ. Трябваше да докладва Далтън, преди Далтън да успее да го изключи. Брет. Тя беше префект на класа. Ако тя обвини Далтън в нещо, всички щяха да й обърнат внимание и да й повярват.

Мадам Клобер стоеше пред класната стая, със сивата си дълга коса, прибрана елегантно назад. Тя беше една от онези дами, чиято красота годините само подсилваха. Скулите й бяха безупречно изваяни и притежаваше лебедова шия и тяло на балерина. Французойките винаги са страхотни.

— Мосю Уолш, влезте — тя стоеше и го чакаше на вратата, за да я затвори зад него.

— Bonjour, madame 39 39 Добър ден, госпожо (фр.). — Б.р. .

Изи се вмъкна вътре и се плъзна на празното място пред Брет. Тя го погледна с типичните за нея повдигната вежда и полуусмивка. Кожата й бе добила значително по-добър тен, отколкото през последната седмица.

— Благодаря ви, че сте тук. Сега можем да започнем. — Тя държеше купчина листи и започна да ги раздава между редовете. — Моля групирайте се по двойки и отговорете на десетте въпроса от този кратък тест. — Тя плесна с ръце и добави: — Разполагате с десет минути.

Изи се завъртя на стола си.

— Мадмоазел Месършмит, ще ми окажете ли честта?

— Mais oui 40 40 Да, разбира се (фр.). — Б.р. !

Брет беше облякла войнишко зелен пуловер, който караше очите й да греят в още по-изумруден цвят, и средно къса пола в цвят каки. Изглеждаше неотразимо хубава, млада и невинна. Изи разбираше какво у нея би привлякло Далтън, но не проумяваше как е възможно да е толкова подъл, че да се възползва.

— Слушай… — каза Изи, след като отговориха на половината въпроси. Гледаше встрани от нея, за да не я смути. — Чух разни неща, разни слухове… но има ли нещо, което действително се е случило между теб и г-н Далтън?

Брет зяпна и разкри платинена пломба на един от долните си кътници, която Изи преди не беше забелязвал. После бързо се стегна и му метна свиреп поглед, който беше по-скоро отбранителен, отколкото ядосан.

— Върви по дяволите.

— Не, не, нямам намерение да ти причинявам неприятности или каквото и да било друго — изстреля Изи, докато въртеше в ръцете си писалката с мастило. — Знаеш, че никога не бих го направил.

Брет го изгледа подозрително. Какво искаше всъщност той? Обикновено не се вълнуваше от клюки, а сега я разпитваше със странна настойчивост… Тя прехапа устни и се престори, че е погълната от листа с въпросите, докато мадам Клобер не напусна стаята.