— Е, аз поне ги обичам — Ерик се наведе към нея.
Така. Сега беше малко по-добре.
— Сигурно знаеш някои по-пикантни, хм? — закачи го Тинсли. По някаква причина тя очакваше от него да признае, че е харесвал Брет, но това се е променило в секундата, в която е зърнал нея. Искаше да чуе колко по-интелигентна, сексапилна и готина е тя.
— Аз ли? Неее… — той седна и отпи отново от чашата си. Барманът пусна някакъв сластен джаз, сякаш прочел мислите на Тинсли. — Но пък съм сигурен, че ти знаеш.
— Хм — тя се престори, че разсъждава. Ако нямаше смелост да започне пръв, сега щеше да го улесни. — Ами, имам една приятелка… Брет…
Ерик се прокашля. В хотела влезе високият супермодел, когото Тинсли бе виждала на миналогодишните ревюта на „Блумарин“ 36 36 Blumarine — италианска дизайнерска марка. — Б.р.
, но Ерик не свали очи от нея.
— Тинсли, аз…
— Е, то не е точно моя лична тайна… — продължи тя и откъсна погледа си от супермодела, — но тази моя приятелка разказа на всички в „Уейвърли“, че семейството й уж спасявало кайри или каквито и да са там птици, в Нюфаундленд, въпреки че баща й всъщност прави липосукции в Ню Джърси! Можеш ли да си представиш ?
— Да, Брет ми спомена за това веднъж — Ерик огледа нервно сумрачното помещение. — Така че, предполагам, тайната не е особено пикантна.
Чакай малко, какво? Това беше най-голямата тайна на Брет и тя я беше споделила с Ерик? С Ерик Далтън ? Тинсли внезапно изпадна в паника, че флиртът му с Брет може да е бил нещо повече, отколкото бе допуснала. Може би той все пак не мислеше , че Тинсли е по-секси и по-красива от Брет?
— Нямах представа, че сте били толкова близки — промърмори тя студено.
— Не бъди такава — сгълча я той и Тинсли с изненада установи, че това й харесва. Почувства се като палава ученичка, каквато и беше. Ерик се пресегна, взе брадичката й в ръка и потърси очите й. — Сигурен съм, че го чуваш непрекъснато, но ти наистина имаш най-удивителните очи !
С тези думи той се наведе към нея, за да я целуне. В момента, в който устните им се сляха, Тинсли си помисли, че да, непрекъснато й повтаряха само това. Цяла вечност чакаше да чуе например, че бенката зад ухото й е най-сексапилното нещо у нея, но досега никой дори не беше я забелязал. Когато Ерик плъзна ръка по шията й и докосна с ръка застъпващото се деколте на ефирната й синя рокля, тя отметна назад гъстата си тъмна коса. Можеше поне да му даде шанс да забележи бенката й, нали така?
— Дали да не се качим в апартамента си вече? — прошепна Ерик задъхано.
— Нека го направим.
Добрият бухал никога не заговорничи… но злият би могъл
Рано привечер Джени и Изи се бяха настанили удобно на една уютна маса в „Балтазар“ — оживената изискана бирария в Сохо, в която сервитьорите дори не трепваха с мигли, ако някой поръча цяла гарафа пино ноар 37 37 Pinot noir — сорт френско грозде, от което се прави едно от най-скъпите и популярни червени вина в света. — Б.р.
. Джени се облегна назад върху тапицираната с червена кожа пейка и попи с наслада атмосферата на тъмното помещение с дървена облицовка, високи тавани и Изи, седнал до нея. Масите бяха близо една до друга, претъпкани с добре облечени любители на модерния живот, които загряваха с аперитиви за предстоящата вечер в града. Гигантско и много старо парижко огледало висеше над главите им. Поръчаха си стекове с пържени картофи и Джени отпи от чашата вино.
— Ще изляза навън, за да си прегледам съобщенията. Искам да съм сигурен, че Далтън не се е обаждал, за да ме провери или нещо такова — Изи завъртя с досада очи. — Ей сега се връщам. Не изяждай всички картофи без мен, ОК?
— Нищо не обещавам! — Джени докосна косата си, за да се увери, че баретата й не се е свлякла и отникъде не се показват наелектризирани коси. — Бленувам отдавна тези картофки.
— Веднага се връщам — отвърна той и я целуна бързо по устните, които просто бяха създадени за целувки! Колко добре се чувстваше насаме с Джени извън кампуса, без да се притеснява, че Кели ще разбере. Изи си проправи път през плътно наредените маси, като си каза, че непременно трябва да отиде някой път с Джени в истинска парижка бирария. Сърцето му подскочи като си я представи за миг в парижкия апартамент на неговите родители — легнала на малкото френско легло, напълно гола.
Той излезе на шумната улица Сохо и изведнъж се озова насред тълпи от забързани хора, отдали се на вечерно пазаруване, помъкнали кафяви хартиени чанти „Блумингдейлс“ и елегантни черни торбички „Барнис“ 38 38 „Блумингдейлс“ и „Барнис“ — големи магазини за маркови аксесоари и облекла. — Б.р.
. Отне му само секунда да разпознае момичето, застанало пред него, облечено в бохемска кашмирена туника с колан върху морскосиня рокля от шифон, чието застъпващо се деколте беше на път да се отзастъпи. Изи допусна, че изразът на неговото лице е много подобен на шокирания вид на Тинсли, когато тя се обърна и го видя. Какво по дяволите правеше Тинсли тук? Тя бързо възвърна самообладанието си и свали цигарата от усмихнатите си червени устни.
Читать дальше