Сесили Зигесар - Звездата на колежа

Изведнъж усети чифт познати очи върху себе си и се обърна, за да фиксира русокосото, небрежно облечено момче, изпънало се мързеливо върху стълбите на Параклиса. По лицето на Хийт Феро се разля блажена усмивка, когато забеляза, че е привлякъл вниманието й. Тинсли незабавно смени посоката си и се насочи към него, изпитвайки наслаждение от начина, по който той съзерцава дълбокото У-образно деколте на роклята й с ренесансови щампи. Фината италианска коприна галеше кожата й, а очите на Хийт следваха движението на бедрата й, докато тя не го доближи и не постави десния си крак на най-долното стъпало.

— Как е, Феро?

— Радвам се на пейзажа — Хийт протегна ръце във въздуха. Беше облечен в тениска с умишлено състарен дизайн и надпис „Супермен“. Тинсли прокара идеално розов нокът по бузата си и отбеляза:

— Харесвам тениската ти.

— Сядай — предложи й Хийт и потупа скута си.

— Мечтай си — Тинсли кацна на стъпалото над Хийт, а голите й колене се оказаха на нивото на лицето му. Той ги позяпа за момент, преди да се отдръпне и да й направи място.

— Някакви планове за уикенда? — попита го тя.

— О, този уикенд… но, разбира се! — Хийт премлясна с уста и потри ръце. — Позволих си волността да резервирам два президентски апартамента в „Бостън Риц“, свързани един с друг. С изглед към градините от огромното джакузи.

— Хм. Звучи страхотно. Само да не си забравя банския…

— Или пък го забрави — сви рамене Изи. — Както искаш.

— Би ти харесало, нали, мръснико? — Тинсли направи гримаса към него.

— Иска ли питане? — Хийт се прозя и затвори очи, очевидно ангажиран с представата за Тинсли — гола в бълбукащата вана, пълна с гореща димяща вода — с тъмна дълга коса, събрана на кок над главата. Тя го плесна закачливо с опакото на ръката си.

— Можеш ли поне пет минути да мислиш за нещо друго, освен за голото ми тяло? — престорено го сгълча тя, както обикновено доволна от ласкателствата му.

— Мога, но с огромни затруднения.

Тинсли се наведе към него и снижи глас:

— Кои, според теб, ще се порадват на взаимни ласки този уикенд?

— Освен нас двамата ли?

— Стига — Тинсли завъртя отегчено очи.

Хийт посочи надписа „Супермен“ на гърдите си и каза:

— Очевидният отговор е: Изи и малката г-ца Огромен Бюст. — Хийт беше разочарован, че бе успял само да целуне Джени веднъж, и то така пиян, че едва си спомняше. Не би имал нищо против да усети това малко хубаво тяло в ръцете си. — Ако все още не са го направили, разбира се.

— О, готов ли си за сочна клюка? — усмихна се Тинсли. — В понеделник я видях да се целува с някой, който определено не беше Изи.

Това момиче я дразнеше. Всички намираха сладката й мила усмивка и румените й свежи страни за много симпатични, но да скочиш върху гаджето на Кели в секундата, в която те късат? Колко симпатично е това? Тинсли не бе виждала Кели от завръщането си с Далтън тази сутрин, но знаеше, че трябва да я намери и да й каже, че е засякла Изи и Джени в Ню Йорк.

— О, така ли? — Хийт заговорнически потри ръце. — Колко интересно.

— Както и да е. И кои други ще флиртуват, казваш? — смени темата Тинсли, доволна, че е посяла семената на слух, който с положителност щеше да разцъфти в класически скандал.

— Не знам… Райън Рейнълдс иска да направи постъпления към Брет — вярва, че има добри шансове.

— В някой друг живот може и да има — смръщи се Тинсли. — Тя не е чак толкова отчаяна .

— И като говорим за отчаяние… — Хийт кимна с глава по посока на вътрешния двор. Брендън Бюканън вървеше към тях, обут във вълнени панталони на тънко светло райе и сиво поло „Дзеня“ под идеално изгладения си кафяв униформен блейзър.

— Изглеждате подозрително, пичове — спря той пред тях. — Да не обсъждате правителствени тайни?

— Топло, топло. Говорим за предстоящия уикенд — Хийт извади пакет цигари от един страничен джоб на панталоните си, а Брендън се обърна към Тинсли:

— Как е Кели, между другото?

— Добре е — Тинсли го погледна изпод вежда. Кога най-сетне Брендън ще я забрави? — Всъщност много е добре.

Брендън постави блестящата си обувка „Салваторе Ферагамо“ върху най-долното стъпало. Може би единственото момче в „Уейвърли“, което лъска редовно обувките си. Маниак. Брендън беше свръхметросексуален — перфектният му стилен гардероб и невидимите пори по лицето бяха нещо крайно неестествено за едно момче. Нищо чудно, че Кели го заряза заради Изи Уолш, когото Тинсли намираше за свръхсексуален. В такъв случай какъв беше Хийт? Не метро и не свръх, а просто сексуален?