Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Но това не означава, че… — гласът на Кели се изгуби. Съжалителният поглед на Тинсли можеше да означава само едно — че това наистина е вярно. Изи харесва Джени? Тази скарида ? Тези деформирани гърди? Наистина ли? Джени я беше уверила, беше се заклела , че няма нищо между тях! Тази лъжкиня ! — Тинсли, как е възможно да го е направила? Та ние живеем заедно! Говорим си всеки шибан ден! Как е могла да не ми каже?

Тинсли докосна ръката на Кели.

— Сигурно не е искала да те вбесява.

— Тази кучка! — Кели потрепна и видя, че държи вилицата си така, сякаш се кани да прободе някого. Ако Джени искаше да се събуди жива утре сутринта, най-добре беше да си намери друго място за спане.

— Чакай малко! — Джени забеляза Брет на излизане от библиотеката. Червената й коса подскачаше енергично, докато тя слизаше по стъпалата. Всъщност токчетата на обувките й „Прада“ едва докосваха пода и тя почти връхлетя върху Джени, след което се усмихна.

— Здрасти! — поздрави я Брет и махна кичур коса от очите си.

— Хубаво е да те видя отново усмихната! — Джени преметна през раменете си презрамката на тежката велурена чанта. Беше твърде обемиста, за да я носи само на едното рамо, но пък мразеше начина, по който презрамката минаваше през гърдите й, привличайки още излишно внимание към тях. Естествено с раница щеше да е още по-зле. Брет се изкикоти и каза:

— Знам, че не трябва да съм толкова щастлива, но нищо не мога да направя. Това е просто… поетична справедливост! Независимо че Тинсли ще ме убие. — Мисълта да споделя стая с Тинсли сега направо я съсипваше. Не беше за вярване, че едва миналата година си правеха взаимно маникюр и споделяха съкровените си тайни. — Не съм я виждала, откак се разнесе новината.

Те се смееха тихо, докато се връщаха към общежитието. Вратата към 303 зееше отворена, а отвътре долиташе песента „АВС“ на „Джексънс Файв“ 43 43 „The Jackson’s Five“ (1964 — 1990) — американска поп група, съставена от Майкъл Джексън и четирима от братята му. — Б.р. , очевидно от айпода на Кели.

— Супер — промърмори Брет под носа си, докато двете с Джени прекрачваха прага, — правят си дискотека.

— Здрасти, Кей! — Брет поздрави Кели на влизане.

— Здрасти — кимна в отговор тя, докато нахлузваше пижамата си. Кичури от червеникаворусата й коса стърчаха наелектризирани. После се пльосна на неоправеното си легло.

— О-хо, май си в чудно настроение — отбеляза Брет и небрежно захвърли винтидж чантата си „Прада“ на пода. Кели не отвърна, а свали ластика, който носеше на китката си, върза косата си на опашка, след което се съсредоточи върху копчетата на айпода си. Пусна си една балада.

— Обожавам тази песен! — възкликна Джени. Кели вдигна лешниковите си очи, погледна я открито и студено, и спря песента. Тишината в стаята стана оглушителна. Уау.

— Я да видим, кой е тук? — присъедини се нов глас и трите момичета обърнаха глави, за да видят Тинсли, която стоеше зад тях, облечена в роба от египетски памук и въртяща между пръстите си капачка от бутилка вода „Евиан“ 44 44 Скъпа френска марка минерална вода. — Б.р. .

— Двете с Кели искаме да поговорим с вас за нещо. Но най-напред трябва да ви уведомим, че вече не сте членове на нашия таен клуб.

И без това червеното лице на Джени почервеня още повече. Тя хвърли поглед към Брет. Защо Тинсли се държеше така? С това директно им обявяваше война. Веждите на Брет се сключиха заплашително.

— О, нима? — тя взе в ръце стика си за хокей, като че се приготвяше да удари с него Тинсли по главата. — И защо? Заради Ерик?

Тинсли опря глава на рамката на вратата.

— Ерик? — небрежно попита тя. Престори се, че мисли. — Всъщност, да. Ядосана съм, че го прогони оттук, тъкмо когато започнахме истински да се сближаваме.

— Как е възможно да казваш подобно нещо с толкова безизразно лице? — поиска да узнае Брет. — За коя се мислиш?

— На твое място не бих задавала точно този въпрос — Тинсли прекоси стаята и остави бутилката вода до леглото си, преди отново да впери очи в Брет. — Аз знам коя съм, но ти знаеш ли?

Джени, която беше проследила бързия двубой с нарастващ ужас, се почувства напълно объркана. Какво искаше да каже Тинсли? Каквото и да беше то, явно успя да накара Брет бързо да замлъкне и да й обърне гръб. Хрумна й един цитат на Дороти Паркър 45 45 Dorothy Parker (1893 — 1967) — американска поетеса. — Б.р. : „Жената владее осемнайсет езика, но не може да каже «Не» на нито един от тях.“ Когато отново се извърна, лицето й беше спокойно, а изражението — твърдо.