— За това ли искаше да поговорим?
Джени се върна към реалността.
— Хм, не… исках просто да ти споделя, че вече съм извън „Кафе Съсайъти“ — думите й прозвучаха някак глупаво, — така че, както става ясно, няма да ходя в Бостън.
— Тъй ли? — Изи не изглеждаше много изненадан.
— Да — Джени разгледа черно-белите си равни обувки, а после нервно попита: — При това положение ти… ти ще ходиш ли?
Изи въздъхна продължително и тя внезапно се разтревожи. За първи път й мина през ума, че може би нещо не е наред. Дланите й започнаха да се потят. Може би в крайна сметка не му е било чак толкова забавно в Ню Йорк?
— Още не съм сигурен — призна накрая той.
— Направила ли съм… направила ли съм нещо нередно? Сърдиш ли ми се? — Джени прехапа устните си напрегнато.
— Не знам — Изи се обърна настрани и започна да си играе с един глинен съд на горния рафт.
Държеше се като задник, знаеше го. Но умът му не можеше да се отлепи от онова ужасно нещо, което му бе казала Тинсли в града и за което Хийт му беше писал — че Джени се е целувала с друг. Трябваше да разбере дали е вярно и се надяваше Джени да му прости, ако не беше. Но просто трябваше да знае.
— Съществува ли хипотетична вероятност да си се целувала с друго момче? Например в понеделник вечер?
Джени зяпна от изненада. Почувства, че бузите й се обагрят в алено при спомена за идиотската игра на шише с момчето от пицарията, Анджело.
— О, боже мой… наистина има нещо глупаво, което се случи… — тя отново се загледа в обувките си — по време на сбирката за тържествено посвещаване в обществото на Тинсли. Всички ние трябваше за малко да целунем това…
— Чакай малко — Изи прокара ръце през косата си, — как така „за малко да целунем“? — Очите му горяха. — Или си се целувал с някого, или не си.
— Изи, съжалявам. Толкова съжалявам! — огромните кафяви очи на Джени — очите, на които той се беше доверил — се напълниха със сълзи, само че Изи беше твърде разгневен, за да се трогне. — Аз го целунах, но не исках. Това беше просто… тъпо. Тъпа игра… аз бях принудена. И аз… аз не бях сигурна, че аз и ти вече…
— Не си искала? Била си принудена? Устните ти случайно се оказаха върху устата на друг? — той поклати разочаровано глава. — Не мога да повярвам.
Изи взе в ръце някакъв грозен, объл съд и сключи пръсти около него. Изпита порив да го метне срещу стената и да го гледа как се пръска на милион парченца. Пресегна се към дръжката на вратата.
— Къде отиваш? — изплака Джени. Ръцете й разнищваха долния край на бледорозовия пуловер.
Изглеждаше толкова сладка и толкова искрено разстроена, че Изи почти промени мнението си. Сърцето му се гърчеше в силно предчувствие, че прави огромна грешка като прекъсва нещо толкова истинско и силно, още преди то да е получило своя шанс да започне. Но после в ума му изникна образът на някакъв задник, чиито устни са допрени до нейните, без те да се съпротивляват. Отвори рязко вратата.
— Трябва да се връщам в час. В изпитателен срок съм, нали помниш?
— Добре, но, моля те, Изи, трябва да разбереш… — умолително започна тя, — не може ли да поговорим за…
— Мисля, че известно време е по-добре да не говорим — той я погледна през рамо, поколеба се още веднъж и излезе.
OwlNet Email Inbox
To: CallieVernon@waverly.edu;
SageFrancis@waverly.edu;
CelineColista@waverly.edu;
BennyCunningham@waverly.edu;
AlisonQuentin@waverly.edu;
VerenaArneval @ waverly.edu
From: TinsleyCarmichael@waverly.edu
Date: Петък, септември 20, 20:09
Subject: Подробности за „Риц“
Скъпи мои,
Утре вечерта ще започне с коктейли — точно в 18.00, в апартамент 605 на „Бостън Риц“.
За да се чувстваме комфортно сред бляскавия интериор, дрехите ни също трябва да са бляскави, шармантни и изискани…
Не забравяйте четки за зъби и секси пижами, ако имате намерение да ги обличате изобщо.
Следващата жертва на тайната ни женска клика: Той говори доста за себе си и няма друг като него на тази земя, винаги и навсякъде готов да се забавлява. Г-н Хийт Феро. Очаквам от вас да се целувате с Хийт поне веднъж в рамките на нощта — нека го накараме да си заслужи „пони“ репутацията.
Конспиративно ваша,
Т.
OwlNet Instant Message Inbox
КелиВърнън: ОМГ, Хийт? Майтапиш ли се? Правил го е толкова пъти, че вече мирише лошо.
ТинслиКармайкъл: Тц, тц. Знаеш, че е единственият секси пич, останал в „Уейвърли“… освен ако не мислиш, че Изи ще се заинтригува от следващия проект на клуба ни?
КелиВърнън: Дори не споменавай името му.
OwlNet Instant Message Inbox
ХийтФеро: С кой влак ще ходиш до Бостън?
Читать дальше