Сесили Зигесар - Звездата на колежа

Звучеше тъпо, но беше истина. Академията „Уейвърли“, с равните й спортни игрища, художествени ателиета и библиотеки като истински произведения на изкуството; учениците със синя кръв, перфектни патрициански носове и кашмирени пуловери — всичко това за Джени беше като Рая на земята. И макар от време на време да изпитваше смущение, нещо й подсказваше, че принадлежи на това място.

— Да, да… мислиш си така само заради миризмата на алкохол, трева и секс, които витаят из въздуха — Брет се ухили, дръпна един яркочервен кичур пред очите си и професионално се зае да го изследва за цъфнали краища, — но те разбирам. На мен също ми харесва — тя притвори очи, — но щеше да е направо идеално, ако Тинсли не беше се върнала.

Джени дори не си позволяваше да мисли за това. Наистина щеше да бъде божествено, ако Тинсли можеше да се изпари във въздуха или да избяга с някой богат международен бизнесмен, когото е срещнала в бостънския „Риц“.

— Струва ми се, че е хвърлила око и на двете ни.

— Не ти се струва. Точно така е — Брет седна и остави купата с пуканки на масата. — Но знаеш ли какво… да си гледа работата. И всички останали момичета да си гледат работата. Какво правят те в момента? Напиват се като свине, докато Хийт тича гол около тях и се опитва да ги награби.

Джени си представи неприятната картина и потръпна. Изведнъж се почувства напълно облекчена от факта, че не е в Бостън с Тинсли, Кели и останалите. Беше щастлива, че се намира тук; че яде пуканки и клюкарства с Брет. Само ако Изи не беше в Бостън и само ако не й беше сърдит…

— Изи ми липсва.

Брет отвори кутийка с диетична „Кола“.

— Знам. И на мен ми липсва Джеремая.

От деня на срещата им в гробището Брет беше мислила много за него. Чудеше се дали той вече излиза с някое момиче от „Св. Луций“ — не беше споменал, че има друга, но пък бе трудно да се допусне, че дълго ще остане сам. Джеремая беше звездата на футболния им отбор и беше секси по един ненатрапчив, естествен начин, който го правеше силно привлекателен за противоположния пол. Тя си го представи в боксерките му „Геп“ и почти успя да усети как ръката й преминава по изваяните му коремни мускули. Хм.

— Може би не трябваше да късам с него.

— Сериозно ли? — на Джени повече й допадаше идеята Брет да ходи с някой, който не е учител, а и Джеремая беше сладък. — Съдейки по думите ти, трябва да е супер готин.

Брет изръмжа и награби шепа пуканки.

— Той е супер готин. Не знам какво съм си въобразявала… Цялата история с Ерик беше адски тъпа — Брет изсипа пуканките в устата си и задъвка умислено. — Предполагам, че е нормално момиче като мен да се главозамае от вниманието на мъж като Ерик. Той практически е Рокфелер, както знаеш…

— Какво трябва да означава това „момиче като мен“? Разбира се, че ще ти обърне внимание! — Беше трудно да се допусне, че красиво, умно и забавно същество като Брет би имало проблеми със самочувствието — та тези проблеми бяха резервирани само за такива като Джени! Брет въздъхна и отпи дълга глътка от чашата си, преди да облегне глава на дивана.

— Е, ако знаеше всичко за мен, нямаше да говориш така.

— Какви ги приказваш? — очите на Джени се разшириха. — Нали не си убила някого или нещо такова?

— Не. Проблемът е в семейството ми. То е едно такова… хм… смущаващо — Брет отново се взря в кичур от косата си, сякаш за да избегне погледа на Джени, — и аз нищо не мога да направя. Просто се срамувам от него. Успях да събера смелост и да споделя тайната си с Ерик, а той ме накара да мисля, че не е голяма работа. Дори ми се стори, че ме харесва още повече точно заради това.

— Е, ако знаех, щях да ти разкажа по-рано за моя баща и тогава щеше да видиш, че има и доста по-зле.

Джени седна на дивана до Брет и сложи крака върху стъклото на ниската масичка за кафе, която като че ли не беше подходяща за такова общежитие — човек лесно можеше да си представи как танцува върху нея след няколко питиета.

— Веднъж се появи на една официална церемония по награждаване в моето училище, облечен с тениска под сакото, понеже всичките му ризи били измачкани. Не е кой знае какво, ще кажеш… и може би дори ще ти се види яко. Само че той носеше вратовръзка върху тениската, а тя пък беше с надпис „Долу Никсън“ 50 50 Richard Nixon — американски президент от 1969 до 1974 г., популярен с едноименната си доктрина и с позициите си спрямо войната във Виетнам. — Б.р. . — Джени се развесели при спомена. — Родителите на останалите ученици идваха при мен след партито и ме питаха дали баща ми е бездомник. Честно. Хайде, надмини това!