Сесили Зигесар - Звездата на колежа

Тя му хвърли разярен поглед и се обърна към Тинсли, която не спираше да танцува с лукава усмивка на лице.

— Е, Хийт поне е забавен — прошепна й Кели така, че Брендън да чуе.

— Добре тогава. Прави се на глупачка — Брендън бутна Хийт и се втурна към вратата. Явно щеше да се порадва сам на шампанското и ягодите с шоколад, поръчани за другата стая.

— Уолш — Джеремая стисна ръката на Изи, която посягаше към почти празната бутилка „Джак Даниълс“, — трябва да спреш. Вече си развалина .

Изи се беше завлачил до импровизирания бар веднага, след като момичетата се качиха върху бюрото. Естествено той би се порадвал на едно добро шоу толкова, колкото и всеки друг, но откакто разбра, че Тинсли се е опитала да го изрита от „Уейвърли“, всичко около нея му изглеждаше добре пресметнато . Да, беше красива и екзотична, и вълнуваща, но освен това беше и невероятна кучка. Това отблъскваше Изи, а от начина, по който Кели нелепо се опитваше да й подражава, направо му призля. Защо толкова се влияеше от мнението на хората? Това беше едно от нещата у Кели, което винаги го влудяваше.

— Тенкю, бро, обаче съм добре — бутилката чукна ръба на чашата му и течността се плисна върху топящите се бучки лед.

— Сега ще ти дам нещо, от което ще се почувстваш още по-добре — Джеремая се хилеше така загадъчно, сякаш току-що беше намерил Кийра Найтли гола, в някой от многобройните ъгли на апартамента.

— Наистина не ми се пуши, пич — Изи се беше довлякъл насила до Бостън, тъй като изобщо не беше в парти настроение. Всичко, което беше искал от тази вечер, беше да изнесе одеяла на поляната в гората, да се сгуши с Джени върху тях и двамата да гледат звездите. Само че беше твърде горд, за да пропусне Бостън след това, което тя беше направила.

— Няма никаква трева — Джеремая извади черната „Моторола“ от джоба на дънките „Дизел“, — преди малко на секретаря ми се записа едно доста секси съобщение, в което се твърди, че Брет много ме обича.

— Тва е супер, пич! — Изи погълна на един дъх чашата с уиски. — Супер за теб!

— Не, супер е и за теб — потупа го по гърба Джеремая. — Съобщението е от Джени. Тя твърди и някои други, много интересни неща. Трябва да чуеш.

Джеремая натисна някакви копчета на телефона си и го връчи на Изи. Той го залепи за ухото си и остави топлия, леко пиян глас на Джени да се влее в него като най-силния наркотик. „Защото и аз обичам някого“, чу я да казва и изведнъж гневът му се стопи. Не желаеше нищо друго, освен да я държи в ръцете си, докато тя изрича това.

— Яко, а? — Джеремая го сръчка в ребрата.

Изи се взираше зашеметено в брокатения тапет. Какво правеше той тук, в тъпия „Риц Бостън“? Не се вълнуваше от перспективата да гледа как Хийт Феро се съблича с момичетата. Единственото момиче, което би искал да види съблечено, сега се намираше в „Уейвърли“.

— В състояние ли си да караш? — попита Изи.

Джеремая се ухили и потупа джобовете на кадифения си блейзър, в който издрънчаха ключовете от колата.

— Великите умове могат да четат мисли. Не пих тази вечер. Готов ли си да се омиташ оттук?

— Вече ме няма.

Кели се събуди стреснато. Беше задрямала в пиянска омая и сънува един от онези ужасно живи, реалистични и почти физически осезаеми сънища. Лежеше под голямото си кашмирено одеяло с Изи, двамата бяха по бельо, а пръстите му се движеха по корема й и изпращаха тръпки по целия й гръбнак. Той ухаеше така, както винаги — на слама, коне и цигари — и когато я целуна в съня й, Кели можеше да се закълне, че това се случва наистина и че устните му бяха действително върху нейните. И това беше така, но с малката разлика, че устните принадлежаха не на Изи, а на Хийт Феро.

— Събуди се, Спяща красавице.

Кели се отдръпна от него и избърса уста с опакото на ръката си. Едва не се разплака, когато осъзна, че не е в леглото си и че Изи го няма. Полуоблеченото й тяло беше проснато върху кадифения хотелски диван. Масичката за кафе пред нея беше отрупана с празни винени чаши и намачкани салфетки, а между тях се мъдреха чифт сиви боксерки „Ралф Лорън“. Някой сресваше косата й. Тя вдигна очи. Тинсли.

— Не заспивай отново.

Кели проучи стаята. Никой друг не беше буден или поне не мърдаше. Бени Кънингам лежеше по очи на ориенталския килим, а полата й се бе вдигнала и изложила на показ червените й прашки „Келвин Клайн“. Бени щеше да бъде ужасена от вида си, ако беше в съзнание. За момент Кели се замисли дали да не я снима с телефона си, но нямаше идея къде се е дянал той. Освен това езикът на Хийт беше в ухото й.