Сесили Зигесар - Звездата на колежа

След като навлече първите панталони, които й попаднаха под ръка — тесни дънки „Мис Сиксти“ — и навлече дебела жилетка с цвят на канела, Джени остави Изи да я хване за ръка и да я поведе към вратата. Не попита къде отиват — нямаше значение. Брет и Джеремая, гушнати под дебелото одеяло, очевидно се намираха в своя собствен свят.

— Студено ли ти е? — попита Изи, докато стояха на скалите над ленивата Хъдзън. Небето изсветляваше в опушено сиво и те зачакаха изгрева. Той обгърна раменете й с ръка.

— Не — облегна тя глава на шията му и отново усети с копнеж познатото ухание.

Без да отделя едната си ръка от нея, с другата Изи извади цигарата от устата си. Беше я запалил преди няколко минути, с леко треперещи пръсти. „Сякаш е нервен“, помисли си Джени удивена и вдигна очи към него.

— За онова нещо… — започна тя.

— Аз преиграх — поклати глава Изи, а после отново дръпна от цигарата и се излегна върху тревата, загледан в чезнещите звезди над себе си. — Просто си се забавлявала с приятелки. Няма проблем.

— Не — на свой ред поклати глава Джени и се заигра с нишка от пуловера си. — Искам да кажа, да, но… аз бих била абсолютно съкрушена, ако бях чула същото за теб — че си се целувал с друга.

Тя въздъхна и изпита желание да бъде напълно откровена с Изи, дори и с риск да прозвучи глупаво или инфантилно.

— Виж, аз просто… просто исках да съм като всички тези готини момичета и затова се съгласих да правя всичко, което правят те.

— Те са нищо в сравнение с теб. Честно.

Птичките започнаха да пеят и сякаш целият свят се пробуди, въпреки че слънцето все още не бе изплувало над хоризонта. Джени го погледна, пое си дълбоко въздух и каза:

— Никога не съм се чувствала така преди.

Изи захвърли цигарата в росната трева и придърпа Джени върху себе си. Сините му очи изглеждаха почти черни в тъмнината. Той кимна бавно и мъчително преглътна, сякаш нещо бе заседнало в гърлото му. А после отвърна:

— Знам.

Знам. Нямаше нужда от повече думи. Джени беше толкова замаяна, че се страхуваше да не припадне, затова преди той да помръдне, го целуна така, както стотици пъти го бе целувала в сънищата си.

На терасата Хийт беше събрал две огромни и меки лежанки заедно, оформяйки нещо като кралска постеля на открито. Улиците под тях бяха празни и самотни, и само от време на време случайни коли и таксита осветяваха с фаровете си сивия въздух на ранната утрин. Беше хладно, а Кели се чувстваше изтощена и безсилна, но нямаше намерение да се върне вътре, за да спи. Сви се под одеялото до Хийт, а от другата му страна беше Тинсли. Кели се прозя и погледна към терасите от двете им страни — изглежда никой друг не намираше септемврийските ранни утрини за романтични. Съвсем разбираемо. Хийт довърши цигарата си и пъхна ръце под одеялото.

— Удобно ли ви е, дами?

Тинсли, завита до брадичката, плесна една от ръцете му, позволила си да стигне по-далеч.

— Не — смъмри го тя строго. — Ще ходиш само там, където аз ти кажа — Тинсли насочи ръката му под завивката, — например тук.

— О, мили боже! — Хийт прибели очи. — Обожавам тази част от програмата!

Кели ревниво награби другата ръка на Хийт.

— Или пък тук — обяви тя и притисна потната му длан към ключицата си.

— Какво мъчение! — изстена Хийт и се ухили екзалтирано. Кели отбеляза наум, че това вероятно е най-страхотната вечер в живота му. Слава богу, че се беше сетила да изрита фотоапарата под дивана — не искаше такива нейни снимки, публикувани във вестниците на Атланта.

— А тук как ти се струва? — лукаво просветнаха очите на Тинсли и премести ръката на Хийт. Кели тъкмо се канеше да направи същото, когато усети, че той сам плъзга пръсти надолу по тялото й. О, не! Допирът му беше отвратителен и отрезвяващ едновременно. Защо, по дяволите, се състезаваше с Тинсли за Хийт Феро ? Защо му позволяваше да я опипва ? Та тя дори не го харесваше .

— Не ме докосвай, перверзнико! — Кели отблъсна шавливите му ръце и се измъкна изпод одеялото. Студеният въздух я прониза и тя внезапно почувства вътрешен триумф. Беше се изморила от опитите си да впечатли Тинсли. Нямаше смисъл и беше наистина изтощаващо .

За минута Кели забрави, че е полугола. Усети как умът й се прояснява, докато стоеше там, на терасата, и съзерцаваше Бостън. Почувства се силна и величествена — почти като богиня, както обичаше да я нарича Брендън. Щеше да влезе, да си вземе душ и да отмие всички следи от ръцете на Хийт, след което да си сложи чиста пижама и да изпадне в дълбок, отпускащ сън.