Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Ето — подаде я тя на Кели. — Пий.

Кели се просълзи. Е, може би Тинсли не беше чак такава кучка. Десет минути по-късно, докато се промъкваха на пръсти в „Дъмбъртън“, те вярваха, че са се прибрали без проблем. Докато не влязоха в общото помещение и не съзряха декан Меримаунт, облегнат на камината.

— Закъсняхте — той въздъхна, като определено изглеждаше все още вбесен. Прокара ръка през посивялата си коса, сресана върху темето.

— Само с пет минути! — извика Кели, а после затисна уста от страх да не повърне върху него.

— Моля ви — промълви Тинсли покрусено, — трябва ли да ни наказвате?

— За нещастие, да — Меримаунт изпъна вратовръзката си в кафяво и тъмносиньо. Защо беше с вратовръзка в неделя сутрин и как, за бога, се беше върнал в кампуса толкова бързо? — Тази институция има правила, които трябва да се спазват. Въпреки това обаче — той ги погледна многозначително, — поради смекчаващи вината обстоятелства, наказанието ви ще бъде доста по-леко, отколкото се полага. И влиза в сила незабавно — вие двете вече няма да живеете заедно. Направих някои промени и освободих една стая долу, на първия етаж. Кели и Джени Хъмфри ще останат в 303, а Тинсли и Брет Месършмит ще се преместят в 121.

Тинсли зяпна изумено.

— Навярно се шегувате!

Тинсли и Брет, двете сами? Ето това вече беше нелепо. И какво щяха да правят? Да обсъждат уменията на Ерик да се целува, докато си лежат вечер в леглото? Тинсли почти се разсмя, толкова абсурдно й се стори. Ами Кели и Джени? Можеха да сравняват впечатленията си от Изи, докато взаимно си правят маникюр. Не, администрацията просто не би могла да измисли по-перфектно наказание, за която и да е от тях. Меримаунт я погледна строго.

— Стаята е свободна в момента. Не би трябвало да ви отнеме много време да се преместите — той се насочи към вратата. — Колкото по-скоро започнете, толкова по-добре.

— Тоя тъпак! — свирепо изсъска Кели в мига, в който вратата се затвори зад него. Гризеше ноктите си от напрежение. — Как се очаква от мен да живея с тази малка курва ! Та тя сигурно ще спи с Изи всяка нощ!

— Да, сякаш ти никога не си правила това — прати й въздушна целувка Тинсли. Кели яростно я стрелна със зелените си очи, но на нея не й пукаше. Чувстваше се странно възбудена от новото стечение на обстоятелствата. Животът би бил твърде скучен, ако от време на време не се случваха такива неща, та да го раздвижат. — Хайде, нека разпространим новините.

Двайсет минути по-късно телефонът на Джени започна да вибрира от входящото повикване и я стресна. Беше заспала върху гърдите на Изи, докато двамата лежаха и се прегръщаха на дебелите груби одеяла върху скалите. Бяха прекалено заети да се целуват, за да обърнат голямо внимание на изгрева, който уж чакаха. Унесоха се в сън, точно когато красивата жълто-пурпурна зора се разпука, но за Джени това не беше особен пропуск — имаше предчувствието, че ще посреща още много изгреви с Изи.

— Ало? — прошепна Джени, за да не го събуди.

— Няма да повярваш!!! — крещеше Брет.

Джени се измъкна изпод одеялото и направи няколко крачки встрани. Бургундско червените й обувки се хлъзгаха по влажната трева.

— Хванали са Кели и Тинсли в Бостън! И познай какво е наказанието им? — Брет направи пауза за половин секунда, без да даде шанс на Джени дори да пробва да се досети. — Разделят ги!

— Какво означава „разделят ги“? — не разбра Джени. — Как могат да го направят, когато всички ние…

— Тинсли ще се мести в друга стая с мен ! — Брет беше бясна. — А ти оставаш с Кели .

Джени се пробуди напълно.

— Могат ли да направят това ! Не е честно!

Тъкмо когато всичко си идваше на мястото, „Уейвърли“ щеше да я раздели от Брет! И то заради нещо, което са направили Тинсли и Кели! Ще я оставят сама с Кели Върнън, която я мрази толкова много, че вероятно ще я прободе в сърцето, докато спи — така ли!?

— Не е възможно!

— Е, вече е реалност — горчиво каза Брет. — Тинсли току-що напълни една чанта „Луи Вютон“ с обувки и я завлече надолу по стълбите. От мен се очаква да направя същото. Къде изобщо си ти, впрочем?

Джени се усмихна за първи път, откакто говореше с Брет. Погледна през рамо и видя Изи, който беше седнал и протягаше дългите си ръце над главата, а косата му стърчеше в милион различни посоки. На едната му буза се беше отпечатало вълненото одеяло, върху което е спал. Джени усещаше росата, просмукваща се в обувките й, и топлината на утринното слънце, огряло лицето й.