Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Трудна работа — Брет почти се беше задавила от смях и сега си поемаше равномерно дъх, за да се успокои, — но нека да видим. Добре… когато завърших осми клас, моят баща раздаде на всичките ми приятели по една от своите визитки, плюс ваучер с 10% отстъпка за ринопластика 51 51 Пластична операция за отстраняване на бръчки покрай очите. — Б.р. или инжекции с колаген. А майка ми? Тя беше обула емблематичните си зеброви ботуши, специално изработени за нея в Бразилия, и разхождаше пред всички прашките си. — Брет си представи впечатлението, което биха възпроизвели тези ботуши в „Уейвърли“, където майките носеха „Ралф Лорън“, „Шанел“, „Марни“ и прочее маркови синоними на висшата елегантност.

— Но родителите са за това, нали? За да бъдат смущаващи — логично отбеляза Джени. — Иначе нямаше да са родители.

— Не знам… може би просто се чувствам нелепо, защото съм дъщеря на парвенюта от Ню Джърси — тук, сред всички тези потомствени аристократи като Тинсли и Бени, нали разбираш?

Щом изрече тези думи, Брет внезапно се почувства олекнала като перце. Изпита същото, както и след като сподели с Ерик: облекчение. Е, значи причината да се усеща така не е била в Ерик, а в нея самата. Брет сложи краката си в скута на Джени и се замисли за Джеремая.

— Знаеш ли, когато говорих с Джеремая, той не изглеждаше дори ядосан. Само съжаляваше, че някой ме е наранил.

— Защо не му се обадиш? — предложи Джени. — Може би ще ти стане по-добре, ако чуеш гласа му. — Водката я правеше сантиментална, но невинаги я натъжаваше; понякога само подсилваше сетивата и емоциите й. Както в момента например — тя почти усещаше уханието на Изи, докато си мислеше за него.

— Неее, той купонясва, не искам да му досаждам — Брет изсипа последната капка боровинков сок в чашата си. — Плюс това, ние скъсахме. Не мога да се върна при него в минутата, в която ми хрумне — тя деликатно нацупи устни.

— Имаме ли друга бутилка сок в стаята? Май видях една — каза Джени с отсъстващ поглед, докато една идея бавно се оформяше в просмукания й с алкохол мозък.

— Ах, добре, мързелано. Ще отида да я донеса — Брет свали малко несигурно крака на пода и се изправи тежко. — Така или иначе исках да си взема пуловера.

Веднага след като Брет излезе, Джени грабна сребърната й „Нокиа“ и трескаво затърси номера на Джеремая. Сърцето й туптеше в ушите; знаеше, че Брет ще побеснее, но каква приятелка би била тя, ако не й помогне, пък макар и с риск да бъде отнесена от гневно торнадо?

Гласовата поща на Джеремая се включи чак след два свободни сигнала, когато Джени вече почти беше забравила какво възнамерява да каже.

— Здрасти, ъъъ… Джеремая. Аз съм Джени, приятелката на Брет. Извини ме, че ти се обаждам; наистина се надявам, че не те безпокоя. Просто исках да знаеш, че Брет мисли за теб през цялото време и разбира, че е направила голяма грешка. Би те помолила да й простиш, ако не се страхуваше толкова много. Искам да кажа, тя те обича — знам това, защото… — Джени си пое дълбоко въздух. Имаше ли някакъв смисъл всичко това? — защото и аз обичам някого. Знам какво е и виждам, че тя го изпитва много силно… Хора, които се обичат, не трябва да позволяват разни недоразумения да застават между тях…

Брет се върна в стаята и завари Джени с телефона й в ръка.

— Какво правиш?! — изпищя тя, изпусна бутилката със сок и грабна телефона си. — Откачи ли?!?

Джени отскочи от Брет и се опита бързо да довърши излиянието си:

— Всичко, което исках да ти кажа, е — продължи Джени, — че не бива да позволяваш маловажни неща да пречат на щастието ти. Наистина. Е, трябва да затварям, защото Брет ще ме убие, но ми беше приятно да си поговорим. — Тя затвори телефона и го хвърли на Брет, която стоеше безпомощно с ужасена физиономия.

— Не мога да повярвам, че го направи!!!

— Ще ме убиеш ли?

Брет се позамисли.

— Така, такааа… на кого ли трябва да звънна аз тогава… — бавна и глуповата усмивка се разля по красивото й лице. — Просто не мога да повярвам , че направи това !

Джени се усмихна, изпълнена с гордост, че е поела инициативата. Ако Брет толкова страдаше по Джеремая, значи те двамата бяха създадени един за друг, нали така? И ако тя, Джени, се чувстваше по същия начин спрямо Изи, значи и те са създадени един за друг. Нали? Тя прати на Брет въздушна целувка.

— Може би ще ми върнеш услугата някой ден.