Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Знаеш защо — тя направи многозначителна предразполагаща пауза и изчака да срещне погледа му, след което продължи — заради изпитателния срок…

— О… — Изи се почеса зад лявото ухо — нещо, което винаги правеше, когато темата не му е приятна. Кели трябваше да положи усилия, за да се овладее. Изглеждаше разсеян и отнесен, да, но това не означава непременно, че е скъсал с Джени. — Сега, след като Далтън го няма, не се налага да си пазя гърба.

И все пак… ако харесваше Джени толкова много, щеше ли да е тук точно в този момент — на триста километра от нея, в хотелска стая, претъпкана с пияни красиви момичета? Кели се приближи към него.

— Интересно как се случи това, нали? Далтън просто подаде оставка един ден, ей така.

Кели преметна кокетно коса зад раменете си, за да му предостави изглед към дългата си шия, която толкова харесваше преди време. Изи й се усмихна и през тялото й премина неконтролируемо разтърсваща тръпка, все едно току-що беше погълнала един литър горещ шоколад с ликьор „Калуа“.

— Нищичко не знам — повдигна той загадъчно вежди.

— Радвам се, че си тук, Изи — Кели постави длан върху голата кожа на ръката му и усети електрическия ток, тръгнал от върха на пръстите й нагоре. Изи впери поглед в нея и попита:

— Какво правиш точно?

— Моля? — Кели отдръпна ръката си и Изи бързо се изстреля към терасата, където Джеремая и Бени пушеха. Веднага след това нечия ръка обгърна талията й.

— Приличаш на богиня! — Кели се завъртя и косата й влезе в очите на Брендън, който изглежда нямаше нищо против. В италианските си вълнени панталони и черна риза „Хюго Бос“, той беше в обичайната си форма: изтънчен, привлекателен и абсолютно отегчителен. — Като Афродита, богинята на любовта.

— Ъъъ, благодаря — Кели отклони очи от него, когато в стаята се разля денс музика. Наля си още една чаша вино.

— Ако тук ти писне, можем веднага да отидем в стаята, която съм запазил. Само за нас.

— Брендън… — Кели потри лицето си с ръце и едва не размаза грима си. За бога, какво си мисли Брендън? Наистина ли допуска, че тя ще напусне партито, за да се завре в празната му стая и да си легне? Откак го беше целунала миналата седмица, той се държеше така, все едно отново са заедно. Кели се огледа за Изи. — На парти сме. Дръж се подобаващо.

— Виновен ли съм, че искам да остана насаме с теб? Изглеждаш толкова великолепно. Просто искам да съм… близо до теб.

Окей, това беше мило. Кели се почувства малко по-добре, но не толкова, че да си тръгне с него.

— Не си виновен за нищо — потупа го по бузата Кели, — но вече престани.

— Ей, приличате на отдавна женена двойка! — Алън Жирар се приближи към тях и ги прегърна през раменете, целувайки Кели. — Има ли тук малко любов и за мен?

— Скъпа… — започна Брендън.

Скъпа?!

— Не съм ти никаква „скъпа“, Брендън Бюканън! — тя размаха чашата с вино пред него. — Не съм „скъпа“ на никого, разбра ли?

Кели ядно го погледна и осъзна, че единственият мъж на този свят, който я харесва, е предсказуемият, скучен Брендън. Но тя ще му покаже. Тя е всичко друго, освен предсказуема и скучна.

— Колко е чудесно и спокойно без Тинсли и Кели наоколо… Усещам как кръвното ми се понижава с всяка отминала минута. — Брет изтегна дългите си крака върху облегалката на дивана в общото помещение на горния етаж в „Дъмбъртън“. Сега, когато всички момичета от „Кафе Съсайъти“ бяха навън, над цялото общежитие се стелеше тишина. Брет беше облечена в лимоненозелена тениска и чифт широки черни панталони, а в скута си държеше голяма пластмасова купа, пълна с прясно изпечени в микровълновата фурна пуканки. Джени отвори един прозорец, за да отвее миризмата на прегоряло навън.

— Знам какво имаш предвид — каза тя и вдиша студения нощен въздух, който започна да щипе дробовете й, — заради тях двете почти забравих колко много всъщност ми харесва тук.

— Дааа. Тази вечер, докато вървях през вътрешния двор, погледнах нагоре и видях всички тези звезди… В Ню Джърси небето е съвсем различно… — Брет извади малка, вече преполовена бутилка водка от кожената си чанта и добави още малко в сока си от боровинки. — Искаш ли и ти?

— Благодаря — Джени подаде чашата си. Брет е от Ню Джърси? Беше останала с впечатление, че е от Ист Хемптън, Нова Скотия, или нещо такова. — Наистина ми харесва тук. Чувствам се… не знам… някак по-завършена и пълноценна.