Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Аз знам, че не съм курва — тя върна на Тинсли същата нагла усмивка, — а това никак не е малко.

— Е, тогава трябва да се замислиш дали пък не дружиш с такава — проговори Кели, за първи път откак Тинсли бе влязла. Гледаше право към Джени и гневът й внезапно стана обясним. Тинсли трябва да ги беше видяла вчера в Ню Йорк.

За една милисекунда Джени се поколеба дали не би могла да оправи нещата, като обещае да не се вижда повече с Изи. Може би така всичко щеше да се върне там, където беше през онази вечер в пицарията — към атмосферата на споделеност и на пиянско безгрижно веселие с готини момичета, които я харесват… Но милисекундата отмина. Кого заблуждаваше? Никога не бе искала някое момче толкова силно, колкото искаше Изи. Не би го заменила за всичките Тинслита Кармайкъл и Келита Върнън на света. Брет тъкмо се канеше да защити Джени, когато тя изненада и себе си с думите:

— Знам, че си ми ядосана — каза Джени меко. — И съжалявам. Не съм искала да става така и наистина трябваше да бъда откровена с теб от самото начало.

Кели не притежаваше способността на Тинсли да владее гнева си елегантно. Обикновено идеалната й кожа сега почервеня и подпухна, а левият й клепач започна да играе. Изглеждаше неуравновесена.

— Ти си лъжкиня! — изджафка тя.

— Не осъзнавате ли колко сте лицемерни? — извика Брет. — Ядосвате се на Джени, че започна да излиза с Изи, след като той скъса с Кели, докато тя — Брет замахна към Тинсли с извития край на хокейния си стик — се втурна да преследва Ерик, докато ние все още бяхме заедно ! — Брет хвърли унищожителен поглед към Тинсли. — Това е толкова… гнусно .

— Но, скъпа — Тинсли се вторачи в нея снизходително, — вие никога не сте били заедно.

— Върви по дяволите! — Брет се извърна и към Кели. — И ти също! Занимавайте се е тъпото си тайно общество и тъпите си, малоумни игрички. — Брет поклати глава. Огнената й червена коса изглеждаше необуздана, но царствена. — Аз имам по-важни неща за вършене.

С тези думи тя напусна стаята, оставяйки гробна тишина след себе си. Джени стрелна Кели с очи. Тинсли беше невероятна кучка, но Джени знаеше, че е длъжница на Кели. Беше я излъгала, в крайна сметка.

— Съжалявам — повтори тя. — Може би един ден ще ми простиш.

Очите на Кели проблеснаха. „Малко вероятно“, каза си Джени.

Слава богу, че беше петък. Джени бе търсила Изи през целия ден вчера, но не успя да го намери. Искаше да му разкаже за Кели и за това, че е изритана от „Кафе Съсайъти“, но имайки предвид колко вбесена беше Кели в момента, не желаеше да се шляе свободно из кампуса и да разпитва насам-натам за него. Той вероятно беше някъде навън с Кредо, наслаждавайки се на величественото синьо небе, преди да стане студено и мрачно. Но все пак беше странно, че изчезна без следа. Прекараха си страхотно в Ню Йорк, а в сряда следобед флиртуваха по време на всички часове. Сега не му ли липсваше?

Денят беше петък, което означаваше час по изкуства. Джени се вмъкна през вратата и забеляза Изи, който сваляше пастелите и листите от своя рафт. Приближи се зад него и докосна с ръце раменете му.

— Хей!

Изи вдигна глава. Огромните му сини очи изглеждаха стреснати, но щастливи да я видят.

— О… здрасти — усмихна се разсеяно той.

— Добре ли си? — Джени се огледа за г-жа Силвър, която обикаляше залата и проверяваше учениците си.

— Да, ОК съм — Изи я стрелна с очи. — Какво става?

— Мога ли да говоря с теб за момент?

Джени се усмихна на Алисън, която вземаше скицника си от съседния рафт. Тя вдигна елегантно веждата си към Изи и кимна с тъмната си, вързана на опашка коса. Джени внезапно съжали, че сега, когато беше безцеремонно изключена от „Кафе Съсайъти“, повече няма да излизат заедно. Но означаваше ли това, че със социалния й живот в „Уейвърли“ беше свършено?

— Тук? — усъмни се Изи.

Джени грабна ръката му и почувства тръпка от допира.

— Не, ела да отидем в помещението с пещта.

— Това звучи еротично — изненадано отбеляза Изи, а Джени се засмя.

Тя го повлече в малката стая зад ъгъла, която беше тъмна и с един-единствен прозорец, обърнат към река Хъдзън. Две големи и три малки пещи за изпичане заемаха по-голямата част от пространството и наоколо се носеше аромат на глина и прах. Двете стени бяха заети от рафтове с изпечени керамични съдове в различна степен на завършеност. Романтично място, напомнящо на Джени за секси сцената от филма „Дух“, в която Патрик Суейзи и Деми Мур направиха чудеса над колелото за глина. Хм. Джени пристъпи към Изи и погледна нагоре с копнеж. Той сведе очи към нея усмихнат.