Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Не съм я мяркал наоколо — Брендън се наведе и отстрани нещо мръсно от обувката си.

— Е, ами… — Тинсли сви рамене, — тя е заета.

— И в столовата не е идвала скоро, пак ли е спряла да яде?

Колко мило от страна на Брендън да се тревожи така за добруването на Кели. Въпреки че тя действително беше отслабнала твърде много. Преди Тинсли да успее да му отговори, Хийт избухна в смях, грабна в ироничен жест ръката й и захлипа:

— Ти трябва да ми кажеш! Моля те! Тя пие ли си мултивитамините? Написа ли си домашното по биология? — Хийт се задави в бурен смях. — Брендън, звучиш като майка й, по дяволите!

Брендън се взря ядосано в него.

— Гледай си работата, Хийт. Е, колко стаи взехте в „Риц“? — небрежно попита той, за да отклони разговора в друга посока.

— Два президентски апартамента.

— Ще има ли достатъчно място? — намръщи се Брендън. — Няма ли да сме десетина-дванайсет човека? Къде ще спят всички?

Хийт скочи и затанцува с бедра, сякаш въртеше невидим обръч.

— Къде ще спят всички? — повтори той с висок фалцет, което развесели Тинсли. — Брооо, ако зависи от мен, няма да има никакво спане!

Брендън го погледна с досада и каза:

— Може би трябва да взема отделна стая. За мен и Кели.

— И защо? За да гледате филми? — Хийт избухна отново в смях. — „Джери Макгуайър“ 42 42 Американска романтична комедия-драма (1996). — Б.р. например? Пич, т’ва ще е шибано парти , а не пенсионерски сбор!

Тинсли не спираше да се кикоти. Хийт непременно ще е следващото момче след Анджело, официално вписано в списъка за потенциални завоевания на „Кафе Съсайъти“. Макар Кели да го смяташе за простак, той беше десет хиляди пъти по-забавен от Брендън. Да, точно така — момичетата от клуба биха си прекарали чудесно с Хийт, а той пък би изгубил ума и дума от щастие. Тинсли се огледа наоколо, докато Хийт и Брендън се джафкаха като деца. Разни новаци я зяпаха със страхопочитание, докато вървяха към вътрешния двор, но тя не ги удостои с внимание, а само се протегна и прозя. Беше толкова хубаво, че се върна… Хм, едно момиче като че ли я гледа особено настойчиво… о, дявол да го вземе. Беше онази Ивон, момичето албинос, което винаги се опитваше да се присламчи към нея, когато имаха задачи по двойки в часа по италиански. За щастие Тинсли притежаваше вроден талант да отбягва нежеланата компания. Сега обаче се проклинаше, задето не успя да се престори навреме, че не забелязва Ивон, която вече вървеше към тях, облечена в бяла риза с копчета и тъмносини панталони, осеяни тук-там с малки зелени жабки. Жабките, разбира се, правеха панталона предназначен единствено за домашна употреба, но Ивон явно не го съзнаваше.

— Здрасти, Тинсли! — изкряка тя, но не събра смелост да я погледне в очите и вместо това ги фиксира някъде около челото й.

Тинсли я дари с кратка, служебна усмивка, за да я окуражи да продължи по пътя си, но Ивон или не я забеляза, или пък по някаква причина беше твърдо решена да я заговори.

— Всички разправят за вашето бостънско парти. Чудех се, кой ще идва? Всеки от общежитието ли може?

Тинсли усети, че Хийт и Брендън я наблюдават, а Хийт едва сдържа смеха си. Какво си въобразяваше това девойче пред нея!? Че ще й отвърне ведро: „О, ама разбира се, че може! Ела с нас, но непременно вземи и джаз бандата си или приятелите от клуба по математика?!“ Тя положи усилия да изтрие от лицето си снизходителното изражение и насили гласа си да звучи малко по-мило, отколкото спонтанно й се щеше. Би било неетично да унижава Ивон заради неравностойното й положение и пълно невежество.

— Само за членове на тайните клубове. Съжалявам.

Пробвай пак в някой друг живот.

OwlNet Email Inbox

To: Waverly Students

From: DeanMarymount@waverly.edu

Date: Сряда, септември 18, 15:01

Subject: Ерик Далтън — оставка

Уважаеми ученици,

От днес Ерик Далтън вече не заема позицията си в „Уейвърли“.

Неговите предмети „История на древните цивилизации“ и „Латински език“ ще бъдат преподавани от други оторизирани представители на съответните отдели, докато не бъде намерен подходящ заместник. Програмата за утре остава непроменена. Учениците, чийто съветник беше Ерик Далтън, ще бъдат пренасочени към друг. Отговорниците на общежитията скоро ще ви информират по-подробно.

Благодаря ви за съдействието:

OwlNet Instant Message Inbox

АлисънКуентин: Уау, можеш ли да повярваш, че разкараха Далтън? Самото слушане на рециталите му на Каталус ме възбуждаше…

АлънЖирар: Ако латинският те възбужда толкова много, ела в стаята ми и ще гледаме Калигула.