Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Защо питаш? — вдигна глава Брет.

— Вероятно няма да ти хареса да чуеш това, но вчера в Сохо срещнах Тинсли… — Изи направи пауза. — Беше с г-н Далтън.

Брет остави думите да проникнат бавно в мозъка й. Когато най-сетне асимилира значението им, буквално й призля. Знаеше си. Знаеше, че гривната върху ръката на Тинсли беше платинената гривна на Ерик. Как е възможно? Защо го беше направила ? И Ерик — нима е означавала толкова малко за него, че в секундата, в която е зърнал Тинсли, е решил да я захвърли като чифт миналогодишни обувки „Прада“? Тя, Брет, беше такава идиотка…

— Какви… подлеци! — Брет не можа да измисли по-силна дума. Образът на Тинсли и Ерик, излегнати върху спалнята на някой апартамент в „Сохо Гранд“, я изпълни с гняв. Ами ако наистина се беше отдала на Ерик? В този момент объркването й прерасна в дива ярост. Той я беше излъгал. Той я отблъсна не заради желанието си да бъде морален и разумен, а заради желанието си да го направи с Тинсли. — Този човек трябва да бъде арестуван.

— Да, но на практика няма начин да докажем, че са били заедно. Само защото сме ги видели в Ню Йорк не означава, че… — Изи въздъхна.

— Означава. За всеки, който познава Тинсли.

Брет нервно си играеше с тънките златни халки на ухото си. Същите тези халки, които Ерик така нежно бе целувал. Всичко е било просто едно представление, ядно си помисли тя. Изи отпусна гръб и каза:

— А и не бих искал историята ви да става публично достояние. Сигурен съм, че вече преживя достатъчно покрай нея.

От мисълта да признае пред цялата администрация на „Уейвърли“ — подробно и в детайли — всичко, случило се между нея и Ерик… г-н Далтън или какъвто е там, Брет се почувства зле. Тя поклати глава.

— Да, определено мисля, че не бих могла да го направя.

— Тогава ще трябва да го хванем за нещо друго — сви рамене Изи.

Мадам Клобер отвори вратата на класната стая.

— Бързо! Бързо! — извика тя повелително. — Само десет минути!

Брет разтърси косата си и започна разсеяно да прехвърля страниците на книгата пред себе си.

— Чакай малко… — тя рязко затвори книгата върху бюрото си и сграбчи Изи за ръката. — Когато бях у тях, видях на нощното му шкафче плик с трева. Дали това няма да свърши работа?

— Но ти не можеш да кажеш на декан Меримаунт къде си я видяла… — Изи затропа с пръсти по бюрото. — Освен ако…

— Освен ако… — продължи Брет, уловила мисълта му — не кажа, че съм била у тях, за да взема някакви документи на Дисциплинарната комисия и той ми е предложил да пушим марихуана заедно… Ще посоча къде точно се намира тревата в дома му и… — Изи кимна и довърши изречението:

— И какво би отвърнал Далтън? Че това изобщо не е вярно и че ти просто си видяла пликче с трева върху шкафчето, докато сте прекарвали заедно нощта?

Устните на Брет се разтегнаха в екзалтирана усмивка.

— Няма да рискува и да отрече, принуждавайки ме да разкажа истината. Представи си само — потомък на Далтънови, обвинен в изнасилване?

Изи изглеждаше така, сякаш бе готов да я прегърне.

— Ще бъде принуден да си подаде оставката.

За първи път, откак беше започнала цялата сага с Ерик Далтън, Брет почувства нещата отново под свой контрол.

— Именно.

След часа по френски Изи пожела късмет на Брет с потупване по рамото. Тя му се усмихна храбро и замарширува директно към офиса на Меримаунт в „Стансфийлд Хол“. Секретарят на декана, г-н Томкинс — оплешивяващ мъж, който винаги носеше вратовръзки на цветя — беше седнал зад дъбовото си бюро, когато тя влезе.

— Здравей, Брет, скъпа! — Възрастните неизменно харесваха Брет, а г-н Томкинс се отнасяше с нея така, сякаш тя беше най-светлият слънчев лъч, озарил деня му. — Какво мога да направя за теб?

Брет изпъна рамене и каза с възможно най-служебния си глас:

— Бих желала да говоря с декан Меримаунт, моля. Ръката на г-н Томкинс се поколеба върху копчетата на вътрешната уредба, докато се канеше да набере номера на декан Меримаунт.

— За какво да му предам, че се отнася срещата ви?

— Поверително е — извинително се усмихна Брет. Но не за дълго.

След като синьор Жиралди приключи най-накрая с часа си по италиански за напреднали и с мъчителната лекция за историята на сонетите на Петрарка, Тинсли тръгна през двора, а токчетата на велурените й обувки „Москино“ 41 41 „Moschino“ — италианска модна марка. — Б.р. се забиваха в разпръснатите ранноесенни листа, нападали по земята. Само преди няколко часа се бе завърнала от срещата с г-н Далтън и все още чувстваше устните му на шията си. Е, не бе успяла да го шокира с пикантната тайна за произхода на Брет, но поне си отмъсти заради Кели. Въпрос на време беше Изи да бъде привикан в офиса на декан Меримаунт, където да завари Ерик и рапорта за нелегалното му пребиваване в Ню Йорк и нарушената пробация. Кели никога повече няма да го види, а глупавата Джени щеше да получи точно това, което заслужаваше. Тинсли прехапа бузите си, за да не се усмихне от внезапния прилив на сила и власт, който изпита. Тинсли Кармайкъл отново беше тук .