Сесили Зигесар - Звездата на колежа

OwlNet Email Inbox

To: Eric Dalton’s students and advisees

From: EricDalton@waverly.edu

Date: Вторник, септември 17, 8:55

Subject: Свободен ден

Скъпи ученици,

Поради непредвидени обстоятелства днес няма да съм в състояние да водя часове. Моля продължете с планираните в конспекта задачи.

Благодаря ви, ще се видим утре.

Искрено ваш,

OwlNet Email Inbox

To: CallieVernon@waverly.edu

From: BrandonBuchanan@waveriy.edu

Date: Вторник, септември 17, 9:17

Subject: Болна ли си?

Ей, Кели,

В час по латински съм, но теб те няма. Исках само да проверя дали не искаш да ти донеса супа или бадемов кроасан… или сок?

С любов,

Кели се събуди с такова главоболие, сякаш бе преживяла автомобилна катастрофа, а в устата си имаше вкус на дървени стърготини. Надникна изпод кашмиреното одеяло и горещата заслепяваща слънчева светлина я поздрави. Колко е часът? Трябваше да отиде спешно до тоалетната, но всяко движение пронизваше мозъка й от болка и тя не бе никак сигурна, че иска да напусне уютното си леговище, за да се срещне очи в очи с деня. Стомахът й се бунтуваше — колко ли беше пила снощи? Имаше някакъв блед спомен как краде чужди пластмасови чаши с вино и други чаши, пълни с „Кола“ и ром. От миризмата на ром, който се носеше от някаква чаша на пода, започна да й се гади, въпреки че в тялото си нямаше грам храна. Припомни си, че беше прекарала няколко часа в тоалетната, освобождавайки се от цялото му съдържание, което така или иначе се състоеше само от алкохол, тъй като беше пропуснала пицата. Не беше чудно, че устата й е тъй суха. Трябваше да поеме някаква вода или щеше скоро да умре. И все пак колко беше часът? Беше вторник, нали така? Със сигурност в момента пропускаше някакви часове, но когато се опита да се сети точно кои, главата я заболя още по-силно.

Кели изрита одеялото и огледа пустата, окъпана в слънце стая. По пода все още се въргаляха кутии от пица. Протегна се към телефона си и го включи, а до него върху нощното шкафче видя бутилка минерална вода и капсули тиленол 35 35 Американското търговско название на парацетамол. — Б.р. . Тинсли. Кели се просълзи. Тинсли никога не се напиваше като останалите и никога не забравяше да се хидратира. Връхлетя я още един спомен от предната нощ — как Тинсли държи русата й коса назад, докато тя е коленичила над тоалетната чиния. Кели представляваше една залитаща, проклинаща, плачеща и потна развалина, а Тинсли бе седяла с нея в банята, беше я карала да пие вода и беше държала косата й, за да не я изцапа, докато повръща. Тинсли я бе слушала да хленчи с часове за Изи и беше й повтаряла, че всичко ще бъде наред и че той ще си получи заслуженото. Кели обичаше това момиче, пък ако ще и да беше откраднало г-н Далтън от Брет. Напълно откачена постъпка от нейна страна, разбира се, но не влизаше в работата на Кели. Нека Брет и Тинсли се оправят помежду си, това няма нищо общо с нея. Кели отвори бутилката с вода и погълна хапчето тиленол, след което пак се срути върху възглавницата с телефон в ръка. 10:30 сутринта. Отново се зави презглава, за да скрие досадното слънце. Имаше седем нови съобщения и поне едно от тях можеше да е от Изи, нали така? Премина с палец по бутоните и прегледа входящата поща. Пет съобщения от Брендън, две от Анджело — кога му беше дала номера си? Най-вероятно, след като беше спуснала език в гърлото му. Боже, какво й ставаше?

Какво друго да й става, освен че линее по един-единствен човек, който ни най-малко не се интересува от нея. Кели набра номера му, сгушена на сигурно място под одеялото. Може би Изи просто имаше нужда от малко време сам? Може би тя вече му липсва? Но телефонът му дори не иззвъня, а директно включи телефонен секретар: „Тук е Изи, оставете съобщение“. По-лошо от това, да оставяш махмурлийски съобщения на гласовата поща на бившето си гадже, беше да му оставяш пиянски съобщения, затова Кели беше благодарна, че Тинсли й отне телефона снощи, иначе със сигурност щеше да направи и двете. Тя затвори капачето на телефона, преди да прозвучи сигналът и притисна лице във възглавницата. Дали е възможно някак да проспи целия този ден? Или тази година?

Във вторник сутринта Джени бродеше из кампуса, обзета от толкова силна вина, че просто не можеше да си намери място. Не успя да заспи през нощта, дори и след като Брет я беше измъкнала оттам и се бяха кикотили с часове на филма „40-годишната девица“. Джени се тормозеше от идиотския начин, по който се остави на Тинсли да я въвлече в историята с Анджело. Призляваше й само като се сети! За бога, какво беше направила?!