Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Моят баща пък ми изпраща само изрезки от вестници — каза Джени, забравила за новия си телефон.

— Ъх, горката… — съжалително се усмихна Бени към нея. Кестенявата й коса беше сплетена на плитка по средата на гърба, а около гърдите си беше омотала подобие на шал, което разкриваше плосък стомах и малка ониксова обичка на пъпа. — Къде да отворя бутилките?

— Кога си я сложи? — попита Тинсли и посочи към пиърсинга, който Джени оприличи на кърлеж, забит в корема на Бени.

— О, това лято…

— За да впечатли едно момче — каза Сейдж и обви мургавите си ръце около раменете на Бени. Платинената й коса контрастираше с тъмните кичури на приятелката й. — Само че безуспешно. — Тя целуна Бени по едната буза, където остана ярка следа от червило.

— Кучка — отблъсна я Бени. — Имаме ли бар?

— Ей тук е — Кели отиде до импровизирания бар и помогна на Бени да отвори виното и да го налее в пластмасовите чаши, които Брет беше откраднала от банята в библиотеката. — Тези са за шотове — пошегува се Кели и взе една от пълните чаши, след което изля течността в гърлото си.

— Полека, девойче — каза Бени и отпи от чашата си, — или ще спиш в тоалетната тази нощ.

Не след дълго пристигнаха и останалите, с изискани къси и тесни облекла, със стек диетична „Кола“ и с бутилка „Бакарди Лимон“. Тинсли пусна в действие списъка „Подходящи песни за парти“ и в стаята прогърмяха „Блек Айд Пийс“ 34 34 „Black Eyed Peas“ — световноизвестна американска поп група. — Б.р. . Джени, Селин и Брет изритаха обувките си в ъгъла и започнаха да танцуват. Джени завиждаше на момичетата, които могат да танцуват като във видеоклиповете, но после установи, че и на нея й се удава.

Внезапно на вратата се почука. Всички замръзнаха, но Тинсли без страх намали музиката и отиде до вратата, още преди другите да успеят да скрият бутилката с ром. На прага стоеше някой добре познат: Анджело в протрити дънки и тъмносиня тениска с качулка, с четири уханни пици в ръце. Виж ти!!

— Подслушваш! — извика Кели, убедена, че са ги хванали.

— Дори не знаех, че сме поръчали! — изненада се Бени.

— Благодаря ти, Анджело, че донесе всичко това чак до тук за нас. Много мило. Би ли оставил пиците ей там, моля? — Тинсли посочи един куфар, застлан с хартиена покривка, и когато Анджело тръгна натам, тя небрежно затвори вратата зад него. Джени пое дълбоко въздух. Имаше усещането, че за Тинсли партито едва сега започва.

— Да ти предложа чаша вино? Или ром с „Кола“? — Селин се наведе към Анджело и прокара пръсти по гърлото на бутилката предразполагащо. Дали се опитваше да спечели онзи облог?

— Да, ъмм… аз не съм сигурен, че мога да остана — очите на Анджело шареха из стаята и той пристъпваше нервно от крак на крак. — Никога не съм влизал в женското общежитие. Яко е.

— Наистина трябва да останеш за едно-две питиета — Кели притисна в ръката му чаша, пълна с ром и „Кола“. — Иначе ще нараниш чувствата ни.

Анджело я погледна сразено и взе чашата. Кели се усмихна триумфиращо на Селин, която се изплези насреща й. Джени не се сдържа и започна да си представя как Кели лудо се влюбва в Анджело и вече не й пука с кого се вижда Изи.

— Това ли са обичайните ви понеделнишки вечери? — Анджело седна на земята. Изглеждаше леко смутен, сякаш има желание да се обади на приятелите си и да ги извика като подкрепление срещу разюзданите тийнейджърки.

— О, не. Понякога поръчваме китайско вместо пица — Тинсли седна до него с хартиена чиния с парче пица с гъби и сирене, облегна се на леглото, а Анджело свали очи от нея и ги съсредоточи в напитката си. После отпи трескаво и избърса сочните си устни с ръка.

— А понякога играем игри — Кели седна от другата страна на Анджело и се подпря върху него. — Искаш ли да поиграем?

Горкото момче. Сигурно се питаше какви са тези откачени ученички… Джени си припомни сцената от „Монти Пайтън и Светия Граал“ (един от любимите филми на брат й, макар че той беше твърде голям сноб, за да огласява този факт публично), в която сър Галахад попада в замък, пълен с красиви и самотни монахини, които го грабват вътре и почти го разкъсват, преди — за негов ужас — да бъде спасен от Ланселот. Анджело изглеждаше така, сякаш знае, че ще бъде разкъсан, което едновременно го плашеше и очароваше.

— Каква точно игра? — прокара той ръка през черната си коса.

Бени коленичи пред него, с празна бутилка в ръце.

— Ами, имаме тук едно шише…

— И как ще стане, при толкова много момичета? — Алисън седна до Бени и кръстоса обутите си в червен сатенен панталон изящни крака. Останалите момичета се отпуснаха покрай тях и образуваха малък кръг на килима. — Може и да съм пияна, но няма да се целувам с теб, Бени.