Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Какви например? — повдигна вежди той, без да откъсва очите си от нейните, но Джени не отговори. Той се приближи съвсем бавно. Тя се стараеше да улови и запомни всеки отделен елемент от случващото се в момента — аромата на конюшните, звука от дишането на Кредо, трополенето на първите капки дъжд върху металния покрив, скърцането на сеното под краката им, начина, по който трепереха краката й, начина, по който Изи повдигна брадичката й. А също и начина, по който опря устните си до нейните и я целуна — в този миг тя спря да мисли за каквото и да било друго, освен че се целува с момчето, което беше убедена, че никога няма да целуне.

OwlNet Email Inbox

To: RufusHumphrey@poetsonline.com

From: JennyHumphrey@waverly.edu

Date: Неделя, септември 15, 18:58

Subject: Живот в провинцията

Тате,

Няма да повярваш, но днес бях на езда. В смисъл че яздих кон — грамадно десеттонно създание с наистина големи зъби. И даже не беше страшно! Е, може би малко, но имах подкрепата на професионалист. Много готин професионалист. Само че няма да кажа нищо повече за това… не искам да урочасам нещата.

Тук е забавно — получих първата си отлична оценка, участвах в поредния мач по хокей на трева, срещам купища готини хора. Малко е странно, че не носим униформи всеки ден в клас (което затруднява обличането всяка сутрин). Все още се чувствам като новачка и се опитвам да проумея неписаните правила, но мисля, че се справям.

Как е апартаментът без мен и Дан? Ванеса прави ли ти компания? Кажи й, че ако иска да го боядиса оранжев и да натъпче в килера всичко, което се продава в „Барнис“, няма проблем.

Липсваш ми ужасно много. Кажи на Дан, че няма да е зле да изпраща на сестра си по един имейл от време на време — може пък той дори да й липсва, кой знае!

Твоя любима щерка,

OwlNet Email Inbox

To: EasyWalsh@waverly.edu

From: EricDalton@waverly.edu

Date: Понеделник, септември 16, 9:45

Subject: Среща

Уважаеми г-н Уолш,

Приемете извиненията ми за закъснялото писмо, но все пак се надявам, че ще го получите навреме.

Моля да ми окажете честта да ме посетите в офиса ми утре, преди обяд.

Искрено ваш,

Съдейки по изражението на Далтън в мига, в който Изи влезе в офиса му, човек би казал, че са минали два часа от уречения час, а не едва пет минути.

— Извинете ме, че закъснях — каза Изи и се зачуди как така непрекъснато се налагаше да се извинява на този пич.

— Заповядайте, седнете — Далтън кимна към блестящия кожен стол. Достолепно разположен зад бюрото си, той приличаше на театрален дебютант, комуто е поставена задача да играе „неумолима строгост“.

Преди три часа Изи дремеше на семинара по европейска история и се прозяваше неконтролируемо, докато се опитваше да не мисли за Джени, лочейки тройното си еспресо. Предната нощ беше твърде превъзбуден, за да спи, и стоя до три, ето защо едва се бе надигнал от леглото си тази сутрин, когато алармата иззвъня в седем. Бързината, с която Джени свикна да язди Кредо, се оказа впечатляваща. Изи беше убеден, че тя ще се уплаши и ще си позволи най-много да погали коня, но Джени се метна върху него и макар да изглеждаше искрено ужасена, успя да язди в тръс почти четирийсет и пет минути. Боже, тя беше страхотна! Сутринта провери няколко пъти имейла си под конферентната маса в залата по история, с надежда да види съобщение от Джени, с което тя му казва кога ще се видят отново. Вместо това обаче получи само поканата на Ерик Далтън да се яви в офиса му преди обяд. Какво, по дяволите, щеше да иска?

Беше решил, че Далтън просто го проверява заради изпитателния срок, който му бяха поставили, след като го сгащиха в стаята на Кели след вечерния час. Това сега му се виждаше толкова отдавна. А и не свързваше тази нощ с Кели; не я помнеше като нощта, в която те двамата почти го направиха, а като нощта, в която за първи път докосна Джени — седнал на леглото й, пиян до козирката. Тя ухаеше толкова хубаво тогава — на сън, портокали и паста за зъби — че му се бе приискало да заспи до нея…

Изи се върна в настоящето и погледна към Далтън. Винаги бе имал усещането, че този човек е подмолен. Беше го наблюдавал как се държи с момичетата — сякаш не може да повярва и да се нарадва на късмета си, че е заобиколен от всички тези великолепни мацки, които пърхат около него, готови на какво ли не. Беше чул и слуховете за него и Брет.

— Изи — Далтън опря длани и заговори бавно, сякаш говореше на събеседник с недоразвит ум, — знаете ли какво означава пробация 31 31 Наказателна мярка; временно ограничаване на нечии права. — Б.р. ?