Сесили Зигесар - Звездата на колежа

Брет намигна на Кели през рамо, докато тръгваше с останалите момичета напред към кампуса. Подминаха ги с многозначителни споглеждания и кикот.

— За какво е всичко това? — поиска да узнае Брендън. Носеше идеално изгладени дънки и тениска с надпис „Бруклин“, макар той самият да беше от Гринуич. „Добре поне, че не носи цигулката си“, с благодарност си помисли Кели.

— Глупачки — малко несигурно произнесе тя и усети, че мозъкът й започва да се избистря. После видя, че Брендън се взира в нея. Страхотно е някой да те гледа така, сякаш не може да откъсне очи от теб, независимо че като цяло може много да те дразни.

— Исках да видя как си — каза той колебливо с нежна усмивка.

— Не ме заливай с фалшивото си съчувствие. Знам, че умираш от кеф, задето Изи ме заряза.

Кели извади почти празния си пакет „Парламент“ — пушеше като комин напоследък — от джоба на дънковото си яке, което преди й стоеше идеално, а сега висеше на гърба като безлична дрипа. Брендън изглежда се засегна.

— Не съжалявам, че се разделихте, защото той не те заслужаваше. Съжалявам само, че се чувстваш зле.

Кели въздъхна и запали цигара. Брендън беше толкова мил . Може би точно в това беше проблемът. Дори и след като скъсаха, той не спираше да е винаги на нейно разположение; не спираше да я обича. За съжаление благородството му не го правеше по-привлекателен и изкушаващ. Всичко с него изглеждаше прекалено лесно .

— Не знам. Може би просто получих онова, което заслужавам, нали така?

— Кели, заслужаваш да се отнасят с теб като с богиня, каквато си — Брендън поклати глава, — не позволявай на лигльо като Изи да те депресира! — Той взе в шепи измъченото й лице и се уплаши, осъзнавайки колко е отслабнала и тъжна. — Ти си толкова повече от него; повече, отколкото можеш да си представиш!

Кели отново въздъхна. Беше лесно да се говорят такива неща на човек, чието сърце е току-що изтръгнато от гърдите и размазано върху покрития с плочки леден под — той не те заслужава; ти си много повече от него; очаква те нещо по-добро… Чудесно. И какво като Изи не я заслужава — това изобщо не й пречеше да иска точно него . Само че трябваше да се задоволи с Брендън, застанал пред нея в тениска „Ралф Лорън“ с бродирано конче отпред и с кафяви остри обувки „Келвин Клайн“, пристъпващи нервно в тревата. Е, все още беше способна да накара поне едно момче да се чувства нервно в нейно присъствие.

— Изи не посмя да ме погледне в очите, когато ми каза, че всичко е свършило — сякаш съм толкова отблъскваща, че иска незабавно да изтрие всеки милиметър спомен за мен от паметта си. — Кели се загледа в тревата и се обгърна самосъжалително с ръце.

— Това е нелепо! Как ще си отблъскваща, ти си безумно красива! — пламенно запротестира той, на което всъщност Кели разчиташе. Въпреки че целият им разговор беше напълно предвидим, тя вече се чувстваше по-добре. В края на краищата, да чуе тези думи от Тинсли или Брет нямаше да е същото — Брендън беше момче . Друго е, когато той й казва, че е красива. — Имам предвид… за бога! Понякога ме боли дори само като те гледам !

— Защо?

— Защото не мога да те имам — каза Брендън и сви рамене, а после я погледна с очакване, че тя ще възрази, но Кели остана мълчалива. Мислеше си колко много иска в тази студена и тъмна нощ насреща й да стои Изи, който да й говори същите тези неща, но не беше Изи. Беше Брендън; момче, което Изи не харесваше — намираше за прекалено сантиментален, консервативен и печален. Изи би се вбесил, ако разбере, че тя се е върнала при него, а в „Уейвърли“ вестите се разнасяха бързо. Импулсивно Кели пристъпи към Брендън и постави длан върху голата му ръка. Той леко потрепери от допира й.

— Казваш го само за да ме накараш да се почувствам по-добре ли? — закачливо попита тя.

— Знаеш, че е истина — меко й отвърна той.

Кели се притисна към него и притисна лицето си към неговото, преди той да успее да каже нещо, с което да промени мнението й. Устните му бяха меки и познати, но имаха вкус на нещо ново, на дъвка с канела. Когато усети, че Брендън се кани да се отдръпне, тя се притисна още по-силно към него, с надеждата, че все някой ще мине и ще ги види.

— Благодаря ти — опита се да измърка палаво Кели, когато той отстъпи назад, — че си толкова сладък. Оправи нощта ми. — Със сигурност щеше да има подобна фраза, ако това беше сцена от филм. Брендън докосна косата й и нежно се заигра с кичур от нея, също като преди.

— Ти оправи годината ми.