Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— О-хо, някой тук изглежда страхотно! — извика Брет, докато влиташе без дъх през вратата и незабавно започна да се съблича. Погледна за половин секунда към гардероба си и грабна чифт високи сандали от тъмносив сребрист сатен, с винтидж брошки отгоре. Джени ги беше виждала в списание „ИнСтайл“ и остана шокирана, когато Брет й ги подаде с думите: „Носиш трийсет и шести номер, нали? Ще ти стоят върховно.“

— Откъде знаеш кой номер нося?

— Ъ… ами пробвах веднъж онези бургундскочервени кадифени ботуши, които са под леглото ти — призна смутено Брет. — Аз нося трийсет и шест и половина, и просто трябваше да видя дали ми стават.

Джени се засмя и нахлузи фините обувки на Брет върху краката си.

— Можеш да ги вземеш, когато поискаш. Ако не са ти прекалено неудобни — Джени се обърна и видя как Брет, напълно облечена, гримирана, сресана и обута в ботуши, потупва едно малко флаконче „Шанел“ върху китките си.

— Уау, бърза си! — слисано отбеляза Джени.

Когато влязоха в „Ритолис“, другите момичета бяха вече там, насядали около една от големите кръгли маси в ъгъла. Кели, Бени, Верена и Тинсли бяха облечени в рокли, с които изглеждаха като директно слезли от модния подиум.

— Заповядайте, скъпи мои дами, седнете — поздрави ги тържествено Тинсли и отпи от пластмасово спортно шише, пълно с неизвестна газирана розова субстанция. — Все още очакваме Сейдж и… кого?

— Селин — отвърна раболепно Кели в същата секунда.

— Ето ги — Верена помаха с отрупаната си в пръстени ръка към Сейдж и Селин, които тъкмо влизаха. Брет седна до нея, а Джени зае празното място до Алисън Куентин, красивата корейка от класа й по изкуства.

— Здравейте на всички — Джени се почувства отново като новачка, но беше толкова благодарна, че присъства на срещата на тези красиви, популярни момичета! Тя на свой ред извади една пластмасова спортна бутилка, която двете с Брет бяха напълнили с някакво евтино мерло, и я сложи на масата.

— Хм, какво има тук? С Бени сме на водка с лимонада от три часа насам — изломоти Алисън и кимна с копнеж към вече полупразното им шише.

— Това е гадно вино, но сте добре дошли, ако вашето пиене свърши — отвърна Джени, докато Селин Колиста се приближаваше към масата. Носеше тъмночервена памучна рокля без презрамки „Вера Уанг“ и сребристи обувки „Маноло Бланик“ 28 28 „Вера Уанг“, „Маноло Бланик“ — скъпи дизайнерски марки. — Б.р. с тънък ток. Черната й коса очевидно току-що се беше разделила със сешоара.

— Виж ти — отбеляза Бени, — някой е получил нова рокличка от тате.

Бащата на Селин беше един от най-известните съвременни режисьори и тъкмо завършваше филм с Кейт Хъдзън и Марк Ръфало — факт, който Селин не пропускаше да припомни на хората.

— Не — каза Селин и се завъртя, за да демонстрира идеалното съчетание между цвета на роклята и маслинената й кожа. — Взех я от служебния реквизит, Кейт я носеше във филма. — Тя постави ръце на тънката си талия. — Разбирате, че просто трябваше да я взема!

Джени и Брет се спогледаха със сподавени усмивки.

— На парти ли ще ходите, момичета? — до масата им незабележимо се бе приближило великолепно същество от мъжки пол, но сега, след като беше на сантиметри от тях, присъствието му незабавно спечели внимание. Джени го беше виждала веднъж и преди, когато се беше отбила за парче пица заради пропуснат обяд, но момчето й се видя още по-готино в обикновената си черна тениска и леко свлечените ленени спортни панталони.

— Тук е партито, Анджело — закачливо каза Кели и прокара пръсти по ръба на коженото меню.

Джени остана изненадана от фамилиарните нотки в гласа й — познаваха ли се?

— Е, радвам се тогава, че се паднах на смяна — Анджело издърпа малко тефтерче от колана си.

— Ние също — намигна му Тинсли. Той положително се бе развълнувал — едва ли всяка вечер му се случваше да обслужва тълпа страхотно облечени и полупияни девойки, нетърпеливи да флиртуват с него. Джени отпи глътка от пластмасовата бутилка, с надежда това да я приобщи малко повече към останалите.

— Е, момичета, решихте ли какво ще поръчате?

— Хм… — поколеба се Сейдж Франсис, преметна платинената си коса през рамо и се наведе към Анджело.

— Колко пица мислите, че ще успеем да изядем? — попита Бени, с явното желание да не изостава от другите. Тя вторачи огромните си тъмнокафяви очи в Анджело, а той започна да оглежда компанията преценяващо, като един истински експерт по пиците. Джени осъзна, че дори и самата тя се намества нервно и суетно, за да му се хареса.