Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Рита Хейуърт е била в „Уейвърли“?

— Не — каза Джеремая, — но това беше единствената неточна информация в изречението.

Брет усети, че на лицето й грейва глупава усмивка и веднага се престори, че вади камъче от обувката си. Не можеше да повярва колко по-добре се чувства само след десет минути, прекарани с него.

— А ти беше ли… ъм, знаеш… правихте ли… — започна той тихо, а после съвсем млъкна.

— Дали спах с него? Не! — Брет видя, че думите й определено предизвикаха облекчение у него.

Боже, ами ако наистина беше го направила? Вместо досегашното съжаление за пропуснатия секс с Ерик, във всяка нейна клетка внезапно се промъкна неистова радост. Каква ужасна грешка щеше да бъде това! Брет потръпна, въпреки горещия следобед.

Час по-късно те все още лежаха по гръб върху каменната стена и си говореха, съзерцавайки късчетата синьо небе между жълтеещите листа. Брет рязко се изправи и погледна часовника си.

— Трябва да се връщам заради сбирката на тъпото „Кафе Съсайъти“ — каза тя ядно. — Но ти благодаря, че изслуша брътвежите ми… Беше ми хубаво да говоря с теб отново. Дори и за това.

Брет примигна с котешките си очи към Джеремая. Надяваше се той да разбере колко силни угризения изпитва тя, задето го бе наранила, но така или иначе нямаше намерение да повдига този въпрос сега. Не и в такъв прекрасен ден.

— О, я кажи нещо за този ваш клуб? Говорих с Тийг Уилямс миналата седмица и той спомена някакво пътуване до Бостън… — Джеремая ритна с пети каменната стена. — Мислех да се включа, ако няма да е проблем за теб.

— Напротив, би било чудесно — усмихна се тя.

— Окей, тогава. А сега… сигурна ли си, че не искаш да му изкарам ангелите на тоя? — Джеремая скочи бързо от стената и направи прав десен във въздуха. — Да събера няколко приятелчета от отбора, с които да го навестим вкъщи? — пошегува се той.

— Благодаря — отвърна Брет през смях, — но няма нужда. — Тя се плъзна надолу по стената и се приземи с леко залитане точно пред Джеремая, който й подаде ръка за опора. — Благодаря ти! — прошепна тя отново и преди той да успее да каже и дума, обви ръце около него и зарови глава на гърдите му в бърза прегръдка. Тялото му се стегна от изненада и той нежно потупа гърба й, преди да се отдръпне.

— Никога недей да се ядосваш, ако нещата между теб и такъв задник не потръгнат добре — каза той меко. — Това ще означава, че си прекалено добра за него.

— Хм, определено смятам, че психоаналитиците губят ценен кадър в твое лице — каза Брет и осъзна, че през цялото време, докато стояха прегърнати, тя беше спряла да диша. — Ще те видя скоро, нали?

Джеремая се усмихна, но тя не успя да разчете мислите му.

— Да. Забавлявай се тази вечер — той се обърна и се отдалечи, а Брет потри ръце и тръгна към „Дъмбъртън“, за да се приготви за първата среща на тайния клуб. Чувстваше се замаяна и объркана, но за разлика от по-рано днес настоящото объркване беше далеч по-приятно.

OwlNet Instant Message Inbox

АлънСтЖирар: Бира преди вечеря? При Кратера?

ХийтФеро: Става.

АлънСтЖирар: Бюканън ще дойде ли?

ХийтФеро: Тц, той е в едно от неговите настроения. Слуша Наталия Мърчант 27 27 Американска рок певица. — Б.р. по цял ден и се муси.

АлънСтЖирар: Дано да му мине до бостънското приключение. Не би го пропуснал, нали?

ХийтФеро: Майтапиш ли се? Да остави Кели в лапите на животни като нас? Няма начин!

Джени се изкачи по стъпалата на „Дъмбъртън“, като се надяваше да завари съквартирантките си в приготовления за срещата на „Кафе Съсайъти“. Идеята да се обличат заедно много й допадаше. Може би Тинсли щеше да й даде някоя от блузите си или не, по-скоро ще е колан, заради драстичната разлика в гръдните им обиколки, с думите: „Вземи го, ще ти стои страхотно.“ Джени винаги си бе мечтала за сестра, но да споделя стая с три други момичета беше следващото най-страхотно нещо след това. Тя бутна вратата на 303 с трепетно очакване, само че завари стаята празна, с изключение на ефирна следа от парфюма на Тинсли във въздуха.

Джени въздъхна и започна колебливо да ровичка из гардероба си; искаше да е сигурна, че няма да подцени или надцени ситуацията. Тинсли изрично бе подчертала в имейла, че се изисква „подходящо облекло“. Издърпа най-модерните си панталони от закачалката — кралско синя комбинация от коприна и памук на „Алберта Ферети“, която струваше петмесечната й квота в „Барнис“. Моделът беше от онези, които успяват едновременно да изглеждат стилно и да прикриват недостатъците на собственика им. Не беше никак чудно, че богатите винаги изглеждат добре — можеха да си позволят такива качествено ушити дрехи. Джени се опита да навлече белия сатенен топ „Келвин Клайн“, който беше купила, без да изпробва от разпродажба в „Сакс“, но той, за разлика от панталона, успяваше да й придаде едновременно бременен и евтин вид. Съблече го и го запрати в ъгъла. Още няколко блузки се присъединиха към него, докато най-накрая се спря на сребрист потник с мъниста и дантелен ръб, и морскосин втален блейзър на „Бен Шърман“.