Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Не знам какво има у него… — промълви Джени.

„Аз знам“, помисли си Брендън. „Висок е и прилича на модел на Ралф Лорън. Язди коне и притежава дълбока, артистична душа.“ Той едва сдържа гримасата си на досада. „Как да не се влюбиш?“

— Не забравяй колко трудно ще бъде всичко това за Кели известно време. Кампусът е малък, знаеш. Няма да й е лесно да забрави.

Брендън отново се върна назад, към деня на раздялата им — беше отишъл да прибере пощата си и бе видял Кели да се целува с Изи, облегната върху пощенските кутии и облечена в синия кашмирен пуловер, който й беше подарил по случай първата им годишнина. Не беше го направила нарочно, Брендън знаеше — Кели никога не би причинила умишлено болка на някого. Или поне на него. Но самата мисъл, че обсебвайки ума й изцяло, Изи я е накарал да забрави откъде е този пуловер и какво означава, беше накарала Брендън да си представя как отива до тях и забива юмрука си право в перфектната усмивка на Изи.

— Не знам за кампуса, но стаята ни със сигурност е малка — отбеляза Джени — и аз вече се чувствам нелепо. Не че има нещо между мен и Изи, но може би натам вървят нещата.

Брендън кимна и я попита срамежливо:

— Какви са според теб шансовете да си върна Кели обратно?

„Толкова е хубав“, помисли си Джени. Може да си върне почти всяко момиче в „Уейвърли“, но не, той иска само Кели. Хрумна й, че ако я накара да си спомни колко лесно е да хлътнеш по Изи Уолш и да забравиш някой толкова готин като Брендън, Кели може би ще й прости, че е хлътнала по същия начин. Джени въздъхна. Или пък нямаше да й прости.

— Мисля, че точно в момента се нуждае от малко спокойствие и пространство — Джени отпи от изстиналия зелен чай. — Все още не иска да излиза с никого. Освен това вече членуваме в новото тайно общество, в което гаджета не се допускат.

Брендън изохка.

— И ти ли си в частния клуб на Тинсли? — Той разкопча ципа на черната си кожена чанта с изкуствено състарен вид, все едно е от Втората световна война, и извади малка книга. Трябваше поне да се престори, че върши нещо полезно.

— Да — призна Джени, все още развълнувана от вчерашния имейл на Тинсли. Може би тази кралица с виолетови очи най-накрая щеше да даде опрощение на тромавата новачка, откраднала леглото й. Тинсли беше коронованата звезда на „Уейвърли“. Поклон пред най-забележителното и красиво момиче в кампуса — момиче, което не чака готините неща да се случат, а си ги случва само. Ако Джени не можеше да бъде като Тинсли, то да бъде приятелка с нея щеше да е следващото по ред супер яко нещо. Може пък някак да успее да попие искрица от нейния блясък. — Звучи забавно.

— Разбира се — каза Брендън с усмивка. — Тинсли е виртуоз в измислянето на забавни неща.

— Не е задължително това да е лошо.

Той се поколеба.

— За нея е по-скоро начин на живот. Тя държи да се забавлява и го прави винаги, независимо на каква цена.

Джени се облегна на стола си и се опита да осмисли думите на Брендън. Усещаше, че в тях има логика — в края на краищата Тинсли беше изключена от „Уейвърли“ точно заради забавленията си — но от това ореолът над главата й не избледняваше. Даже напротив, грееше още по-ярко. Тинсли може да направи всичко, което си поиска.

— Все едно. Ако поканата й означава, че ще бъде добра с мен, значи я приемам. Заради двете с Кели прекарах цяла седмица в страх да се прибера в стаята си.

— Просто бъди внимателна — посъветва я Брендън, а златистокафявите му очи внезапно станаха сериозни. По принцип Джени би казала, че не е честно такива великолепни мигли да бъдат похабявани от мъже, но Брендън беше изключение — те го правеха толкова елегантен! С овалната си челюст, изразителните очи и съвършено оформената прическа той й приличаше на звезда от нямото кино. И беше страшно мил . Кели нямаше идея каква късметлийка е, задето момче като него беше луднало по нея.

— Идвам от училище, което се пръскаше по шевовете от такива Тинслита. — Джени никога не би могла да забрави всички онези Блеъри Уолдорф 25 25 Героиня от романа „Клюкарката“ на Сесили фон Зигесар, съученичка на Джени в бившето й училище „Констънс Билърд“. — Б.р. , от които наполовина се страхуваш и които наполовина бленуваш да бъдеш; момичета, които те карат да се чувстваш невидим, поне до момента, в който не им хрумне, че искат нещо от теб. Те бяха убедени, че с най-огромно желание ще захвърлиш всичко заради тях, което, разбира се, беше абсолютно вярно. Но истински опасните момичета по света безспорно са онези Серени ван дер Удстенс, почти нереални с извънземната си красота, но и доброта . Тинсли се намираше някъде по средата — имаше външното съвършенство на една Серена, но умът й беше алчен и манипулативен като на истинска Блеър.