Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Виждам, че днес отговаряш за граха — каза Тинсли. — Повишение след вчерашното царевично пюре?

— Нее — каза Лон, който, макар че излизаше с Триша Рикен, определено се радваше да подаде чиния с храна на Тинсли, — всъщност е понижение. Хванаха ме да пуша по време на почивката вчера, затова само грах оттук нататък за мен.

— Това е добре — каза Тинсли. — Вчера си взех от пюрето, единствено за да ти кажа „Здрасти“. Иначе предпочитам грах.

Докато Лон й подаваше чинията над бюфета, тя му се усмихна подкупващо и се огледа за Хийт, който се беше придвижил към бюфета за сандвичи, очевидно раздразнен от разговора й с него. Тинсли се засмя на себе си. Едно от най-големите удоволствия в живота й беше да флиртува с момчета пред други момчета. Това ги караше да осъзнаят, че нямат никакви права над нея. Тя плъзна таблата си до тази на Хийт, който се бореше с неудобните щипки за хлебчета и се правеше, че не я забелязва. Най-накрая се предаде и взе хлебчето с ръка.

— Ужас — каза Тинсли. — Това съоръжение е поставено тук целенасочено, за да не могат такива като теб да мачкат хорската храна с мръсни ръце. — Тя ловко хвана щипките и постави с тях хлебче в чинията си.

— О, не те видях. Мислех, че все още сваляш Баруза — каза Хийт с иронична изненада. За Тинсли беше ясно, че на него всъщност не му пука особено. Хийт беше мъжкото й превъплъщение, което също като нея отлично знаеше кога да се усмихне обезкуражаващо и кога да намигне палаво. Ако някой тук изобщо оценяваше тръпката в безобидните флиртове, то това беше той.

— Съжалявам, сладурче. Никога повече няма да говоря с други момчета. Доволен ли си? — Тинсли забоде един препечен зеленчуков бургер с дългата вилица и го пусна в чинията си. Откак баща й направи документалния си филм за кланиците, тя не можеше да яде какъвто и да било вид червено месо. Отвращаваше я. За съжаление обаче решението да се лиши от кожени дрехи не дойде така лесно.

— Сърдиш ми се само защото не те допуснах до тайния ни клуб — намигна й Хийт през рамо, докато се насочваше към машината за сода, след което взе чаша и смеси две безалкохолни напитки в нея. Тинсли го последва и напълни чашата си с диетично „Пепси“.

— Едва ли. Вече имам собствен таен клуб. Само за момичета.

— Уха! И какво ще правите? Ще се гъделичкате и ще се кикотите? Само по бельо? — Хийт облиза устни при така описаната картина.

— Не, заниманията ни ще са малко по-изтънчени. И по-пикантни.

— О, наистина ли? — попита Хийт, заинтригуван от идеята. — А може би тайните ни клубове трябва тайно да се срещнат? На някакво еротично място без ограничения. — Хийт звучеше шеговито в началото, но лицето му постепенно доби замечтан вид, като че внезапно бе визуализирал пищен купон, на който Тинсли, Джени и другите момичета се замерваха със скъпи пухени възглавници, облечени само по бикини и сутиен, и с небрежно разпилени коси. — Например в Бостън. Ще наемем няколко апартамента в „Риц-Брадли“.

Тинсли постави чашата си върху таблата. Представи си два огромни луксозни апартамента в Риц, с отворена врата между тях, през която сноват момичета в къси вечерни рокли с ресни и момчета в официални костюми, минават покрай подноси с елегантни чаши шампанско и си разменят изискани прегръдки.

— Това би могло да е най-великата идея, която ти е хрумвала някога, Феро.

— Може всички да сме маскирани — продължи Хийт, — като в „Супер приятели“.

— Вече се лигавиш.

— Сериозно. Не си ли гледала оная серия на „Ориндж Каунти“ 22 22 Популярен американски сериал. — Б.р. , в която Самър се беше облякла като Жената чудо? Това беше най-сексапилното нещо на света! — Хийт свали таблата си и огледа преценяващо Тинсли. — Ще бъдеш невероятна Жена чудо. Разполагаш с подходящо тяло. И коса. — Той се възползва от момента и се пресегна, за да докосне дългите черни кичури на Тинсли. Тя отблъсна ръката му, въпреки че с удоволствие се видя като героиня от комикс, със синьо-черна коса и с миниатюрен секси костюм, разбира се.

— А „Риц“ ще бъде нашата Лига на справедливостта — добави Хийт.

— Лига на справедливостта? — тя го погледна неразбиращо.

— Ами, щабквартирата ни. Базата ни. Центърът на нашите мисии.

— Започваш да ме плашиш. Не може ли да останем сериозни за минута? Трябва да направим това, идеята е супер!

Тинсли взе сребърни прибори от пластмасовите чаши и погледна към масата с приятелите им, които вече приключваха с храната. Кели махна към тях с ръка.