Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Да, но е готина — защити я Брет. Имаше нещо около Джени — някаква топлота — което определено й липсваше, когато тя не беше наоколо.

— Така ли? — Тинсли се престори, че изучава с интерес белите връхчета на френския си маникюр. — Имам предвид, възможно е… аз не съм общувала много с нея. Ти какво мислиш, Кей?

— Според вас има ли нещо между Джени и Изи? — колебливо попита Кели.

— Е, скоро ще се разбере все някак, нали? — логично предположи Брет, макар да не прозвуча особено уверено. — Живеем заедно все пак. Така или иначе, би било тъпо да не включим съквартирантката си в „Кафе Съсайъти“.

Кели сви рамене. Беше й трудно да мисли за Джени като за сериозна заплаха.

— Ами Бени? И тя трябва да е в клуба.

— И Селин, и Алисън. А Емили? — добави Брет.

— Ъхх… Емили е толкова мекушава, нека я оставим засега — Тинсли направи снизходителна физиономия, — трябва обаче да поканим Сейдж Франсис, въпреки че понякога е кучка. Иначе е забавна.

— Какво ще кажете за Верена Арневал? — попита Кели. Верена беше от по-горните курсове, идваше от Буенос Айрес, а майка й беше продуцент на популярна латино сапунена опера. Отличаваше се със своите секси акцент и ултракъса, изрусена до бяло коса, и винаги носеше рокли и обувки с ток, все едно е някоя ретро филмова звезда. — Готина е.

В този момент се чуха гласове в коридора и трите се заслушаха в тях.

— Ще се видим в клас — извика Джени, докато отваряше вратата на „Дъмбъртън“ 303, а после едва не подскочи, като видя трите си съквартирантки, вторачени в нея.

— О! Здравейте, момичета… — Джени потърси очите на Брет. — Какво става?

Тя спря на входа за момент, обезпокоена, че прекъсва нещо интимно. Пъхна ръце в джобовете на вълнения си пуловер и попита: — Притеснявам ли ви? Защото мога да отида да си измия зъбите или…

— Не, влизай — каза Брет и потупа леглото до себе си, — ти също участваш в това.

Брет метна остър поглед към Тинсли, която многозначително го задържа. Джени се престори, че не забелязва и седна на леглото на Брет.

— Да — започна Тинсли след продължителна пауза, — ние създаваме тайно общество, към което искаме да те поканим да се присъединиш.

Сърцето на Джени прескочи няколко удара, зашеметено от щедрата усмивка на Тинсли. Джени потисна порива си да стане и да запрегръща наред всички в стаята — беше вътре ! Тинсли искаше да я включи! — но знаеше, че това би било най-неготиното нещо, което можеше да направи, затова се ограничи до развълнувано потриване на ръце.

— Тайно общество? — попита тя, замаяна от възторг. — Звучи супер яко!

— Мда, такава е идеята — Тинсли разпиля дългата си тъмна коса по раменете и се облегна върху възглавниците върху леглото си. „Като Клеопатра е“, каза си Джени. — Но първо трябва да говорим с теб за нещо.

Стомахът на Джени се преобърна. Естествено, че нямаше да е толкова лесно. Трябваше да се досети, че има уловка. Вероятно Тинсли щеше да й предложи да бъде портиер на входа на тайните им сбирки или нещо подобно…

Кели рязко се изправи и отиде до нощното си шкафче. Взе четката за коса и започна да се сресва, но Джени усещаше погледа й отсреща в огледалото.

— Знаем колко опасни могат да бъдат слуховете — продължи Тинсли — и как в крайна сметка могат да се окажат пагубни за всички въвлечени в тях. Струва ми се — предполагам, ще се съгласите — че просто трябва да разчистим неяснотите около един конкретен слух — Тинсли направи драматична пауза и се усмихна на Брет и Джени. — Джени, знам, че Кели те е помолила да флиртуваш с Изи, за да й помогнеш да не бъде изключена от Академията заради срещите си с него в тази стая. Било е много мило от твоя страна да се ангажираш с тази мисия и да предпазиш Кели от неприятности — Тинсли хвърли поглед на Кели, — но работата е там, че всичко това свърши и вече никой не е заплашен от неприятности. Въпреки това обаче продължавам да чувам някакви неща за теб и Изи. — Тинсли сви устни и погледна директно към Джени. — Има ли нещо, което трябва да знаем?

Джени за малко не зяпна. Нещо, което трябва да знаят?! Като например това, че отчаяно мечтае да целуне Изи? Да прокара пръсти през косата му? Или пък това, че — уупс! — се канеше да язди с него в неделя?

— Ами, не… Искам да кажа, Изи е супер, аз го харесвам — каза Джени, преди да успее да се възпре — като приятел, имам предвид. Заедно сме в класа по изкуства, знаете… Но нищо повече.

Тинсли кимна безмълвно. Кели продължаваше да реше косата си и да наблюдава Джени в огледалото. Джени не смееше да погледне към Брет, която знаеше за връзката й с Изи, но мълчеше. В този момент започна да се паникьосва и да губи трезвата си мисъл. Четири готини момичета, които се приготвят за лягане в стаята си в общежитието — бе мечтала за това толкова дълго! Тя просто трябваше да бъде част от тайното им общество! Нейният шанс да бъде една от тях — нима би могла да го остави да се изплъзне между пръстите й?