Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Абсолютно съм съгласен — ентусиазира се Хийт. — Следващия уикенд, в „Риц“. Резервираме съседни апартаменти.

— Маскирани. Но не като супер герои — добави тя бързо, забелязала вълнението на Хийт, — а просто като… холивудски звезди.

Тинсли дяволито се замисли за роклята, която планираше да облече за срещата с Далтън в Ню Йорк — съблазнителен коралов шифон, плътно прилепнал корсаж и къси ресни, деликатно посипани със сребристи мъниста.

— Имай ми доверие! — убеждаваше я Хийт. — Няма нищо по-секси от трикото на Жената чудо!

— Може, може. Но ще заложа на нещо още по-изкушаващо.

— Невъзможно е да съществува такова — поклати глава той.

— Трябва да призная, че досега не съм виждала тази страна от личността ти, Хийт.

— Коя страна?

— Налудничаво-детската.

Хийт се престори, че ръмжи ядно към нея и каза:

— Само не казвай нещо лошо против комиксите. Имам високо мнение за теб и не искам да го развалям.

Тинсли се усмихна. Харесваше й как Хийт не се страхува, че може да бъде взет за глупак. А вълнението му от трикото на Жената чудо беше просто очарователно. Някой ден като нищо би потърсила такъв само за да му причини сърдечен пристъп. Тя се огледа наоколо и видя, че Бени, Кели, Алън и Тийг гледаха към тях и изглежда се чудеха защо не идват на масата.

— Хайде да седнем. Ще говорим за това по-късно, Батман.

— Сега ти се лигавиш — предупредително каза Хийт. — Ти върви, аз отивам за бисквитки.

Тинсли се приближи сама до масата и забеляза, че Кели гледа тъжно към другия край на залата. Проследи погледа й и видя повода за това скръбно лице: Изи. Беше седнал на една маса с Джени, Алисън Куентин и някакви други ученици. Всички се смееха гръмогласно.

— Добре ли си, Кей? — попита Тинсли, докато поставяше таблата си на масата.

— Джени каза, че между тях няма нищо… — пред Кели имаше недокоснати чинии.

— Знам.

— Но аз съвсем не съм толкова сигурна — добави Кели. — Ти?

— Разбира се, че няма нищо — отговори Тинсли. Как би могло да има? Джени беше ниска и доста непропорционална — гърдите й бяха гигантски! Тинсли погледна отново към масата с прехвалените „артисти“. Изи гледаше възторжено към Джени, усмихваше се и примигваше доволно с тъмните си мигли. О-хоо. Тинсли познаваше този поглед. Това беше погледът на пълно, тотално обожание, с който той я беше обгръщал през онази вечер в Аляска; същият негов поглед, който тя впоследствие ревниво бе улавяла десетки пъти върху Кели. Но между тези двамата там сега със сигурност ставаше нещо. Или скоро щеше да стане, Тинсли беше убедена.

— Аз просто… — прекъсна Кели съзерцателния си унес, вдигна вилицата си, а после пак я остави.

— Аз просто бих се радвала, ако не го виждам постоянно и всеки ден, нали знаеш… Тъкмо когато си помисля, че вече съм добре, той пресича двора пред мен или сяда да вечеря под носа ми, заливайки се с Джени от смях — Кели посочи с жест към масата в другия край на залата.

Тинсли изведнъж си спомни, че в сряда следобед беше видяла Изи и Джени да излизат от гората и в ума й се бе запечатал особено конспиративният им вид. Това копеле. Какво точно правеше той — разбиваше сърцето на Кели заради тази простачка? Как смееше ? Тинсли присви очи, докато наблюдаваше как Изи е зяпнал дребосъка до себе си. Дори от такова голямо разстояние си личеше, че двамата се намират в техен собствен свят. „Не за дълго, обаче“, би добавила личния си коментар тя.

— Сигурно ти се иска внезапно да изчезне, а? — предположи Тинсли.

— Да — Кели забоде парченце броколи и се зае да го изследва.

„Добре“, помисли си Тинсли, „може пък и това да стане“.

OwlNet Instant Message Inbox

БретМесършмит: Май вече може да спреш да отбягваш стаята ни, Дж.

ДжениХъмфри: Откачила съм.

БретМесършмит: Значи вие с Изи не сте…

ДжениХъмфри: Не… нищо още не е станало, но нали знаеш…

БретМесършмит: Мда.

ДжениХъмфри: Беше мълчалива снощи.

БретМесършмит: Всичко свърши. Официално.

ДжениХъмфри: О, толкова съжалявам. Окей ли си?

БретМесършмит: Да… но имаш ли нещо против да ме питаш отново по-късно, за да сме сигурни?

ДжениХъмфри: Разчитай.

Брендън обичаше съботните утрини в „Уейвърли“.

Партитата в петък вечер никога не бяха така диви и напоени с алкохол като съботните и учениците не се разхождаха наоколо като развалини, както правеха обичайно в неделя сутрин. Съботните сутрини бяха някак по-завършени: момичета и момчета с вързани на кръста униформени блузи, тръгнали към игрищата, за да гледат футбол или мач по хокей на трева. Учениците от града хващаха влака, за да прекарат уикенда в луксозните си къщи в горен Ист Сайд 23 23 Един от най-скъпите и богати квартали на Ню Йорк, непосредствено до Манхатън. — Б.р. , а вечерта изпълваха баровете заедно с красивите си приятели от частните училища на Нова Англия. Брендън беше от Кънектикът — роден и отгледан в Гринуич — и тъй като перфектно оформените ливади на Академията не му бяха напълно чужди, той се чувстваше тук много повече у дома си, отколкото в Кънектикът. Баща му се беше оженил повторно преди три години и втората му майка, едва десетина години по-възрастна от Брендън, беше кошмарно същество. Сега двегодишните близнаци, негови полубратя, щъкаха из цялата къща, гризейки и повръщайки върху скъпите мебели, докато всички се прехласваха по тях и хвалеше божествената им брилянтност. Мащехата му, чието име се бе заклел никога да не произнася, изглежда беше убедена, че той е гей. Веднъж му каза, че ако някога реши да си признае открито, „баща му сигурно ще продължи да го обича“. Поне нямаше опасност някога да изпита носталгия.