Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Хайде — каза Джени сериозно, взела своето решение, — Изи никога не би погледнал на мен по този начин. Не и след като е бил с теб , Кели. — За малко не се задави с думите си, толкова трудно й бе да ги изрече. Но не се преструваше съвсем напълно — някаква малка част от нея вярваше в казаното. — Ти си като кинозвезда, а аз съм просто… аз.

Кели рязко вдигна брадичка, докато съзерцаваше отражението си. Джени виждаше, че тя обмисля думите й и вероятно си представя колко нелепо би изглеждал Изи до нея, миниатюрната-аз-съм-просто-аз Джени Хъмфри. Джени прехапа устни, а Кели се завъртя рязко и се усмихна съучастнически на Тинсли.

— Тя е права. Изи е твърде висок за нея. — Двете имаха едно и също доволно изражение на лицата си и Джени изведнъж се усети сто пъти по-зле, отколкото преди да беше отворила голямата си, отвратителна уста.

— Добре — плесна с ръце Тинсли. — Значи изяснихме този въпрос. Добре дошла в частен клуб „Кафе Съсайъти“, Джени. Сигурна съм, че накрая ще станем добри приятелки.

Джени прехапа устните си още по-силно. За разлика от Тинсли тя не беше толкова сигурна.

OwlNet Email Inbox

To: CallieVernon@waverly.edu;

BrettMesserschmidt@waverly.edu;

SageFrancis@waverly.edu;

CelineColista@waverly.edu;

BennyCunningham@waverly.edu;

AlisonQuentin@waverly.edu;

JennyHumphrey@waverly.edu;

VerenaArneval @ waverly.edu

From: TinsleyCarmichael@waverly.edu

Date: Петък, септември 13, 10:05

Subject: „Кафе Съсайъти“

Мои най-скъпи, прелестни и винаги зашеметяващи приятелки,

Официално сте поканени на новото приключение, наречено „Кафе Съсайъти“ — тайният клуб на най-интересните и очарователни „Уейвърли“ бухали. Ние сме млади и сексапилни създания; мантрата на нашия клуб е: Облечи се. Изиграй го. Бъди секси. Покажи го.

Първата неофициална среща ще се състои утре, точно в 19.00 в „Ритолис“.

Моля отбележете: дрескод — сексапилен. Гаджетата са предмет на незабавно отстраняване. Носете тайно любимите си напитки, а също и игривото си настроение.

Вечно ваша и непокорна,

OwlNet Email Inbox

To: RufusHumphrey@poetsonline.com

From: JennyHumphrey@waverly.edu

Date: Петък, септември 13, 17:55

Subject: БЛАГОДАРЯ!

Скъпи татко,

Сега бързам за вечеря, но накратко: пиша ти от НОВИЯ СИ ТЕЛЕФОН! Не е ли яко???

Мнооого ти благодаря! Обещавам да съм по-подробна през уикенда.

Обичам те!

Джени

P.S. Предай благодарностите ми и на Ванеса!

P.P.S. Винаги съм харесвала онези разноцветни тиранти. Честно.

OwINet Instant Message Inbox

ЕрикДалтън: Получих имейла ти. Много интересна идея за бягство.

ТинслиКармайкъл: Помислих си, че може да ти допадне.

ЕрикДалтън: Да, доста…

Тинсли влезе в столовата на „Уейвърли“ десет минути преди да приключи вечерята, напълно наясно с факта, че всички очакват появата й. Залата за хранене беше внушително и красиво място — високи катедрални тавани с орнаменти, ярки стъклописи по прозорците, огромни дъбови маси и тежки тапицирани дъбови столове, които някои от по-дребните момичета с мъка придвижваха. Входът на залата беше точно срещу бюфета за храна, т.е. с влизането си човек трябваше да прекоси цялото това огромно пространство пред стотици погледи, докато най-сетне стигне до таблата си и после се заеме с пилешкия кордон бльо или каквото там има за вечеря. Тинсли не се поколеба и за миг, за разлика от повечето, които бяха наясно с дългия мъчителен маршрут до удобното прикритие на огромните пластмасови контейнери за овесени ядки.

Тя попи атмосферата, а очите й сканираха професионално масите, за да открият приятелски лица. Забеляза Бени, Брет и момчетата на една от дългите маси край камината, която обичайно заемаха. Кимна към тях, като се стараеше да не гледа към Брет, и продължи към бюфета.

Тинсли взе една от бежовите пластмасови табли и забеляза пред себе си Хийт Феро, който чакаше да му подадат чиния, поръсена с димящ пармезан. Гледката на стегнатия му задник, облечен в кафяви винтидж панталони „Лакост“ със златна линия отстрани, я накара да се усмихне. Тя пристъпи плътно зад него и преди той да успее да се обърне, каза в ухото му с гърлен глас:

— Познай кой е, иначе ще ти се смали…

Хийт се засмя, протегна се за чинията си и я постави върху таблата.

— Никога няма да успееш да ме заблудиш с този глас, Тинсли. Чувам го в сънищата си. Ако искаш да надникнеш в панталоните ми, само кажи…

Тинсли изръмжа и Хийт се обърна, като лениво примигваше със зелените си, осеяни със златни точици очи, докато накрая ги фокусира върху ябълковочервените й устни. Тинсли опря бедрото си до неговото и плъзна таблата към подноса с грах. Лон Баруза, в бяла престилка и висока бяла шапка, стоеше зад стъклото и ги очакваше с гигантска лъжица, надвесена над огромната тенджера с грах. Беше стипендиант от Чикаго, когото Тинсли харесваше и винаги срещаше с удоволствие. Въпреки че му се налагаше да разлива грах в чиниите на разглезени богати дечица, Лон беше много по-готин от останалите работници в кухнята.