Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Вие, момичета, никога не ядете толкова, колкото би трябвало. Прекалено слабички сте. Бих казал, че ви трябват три големи пици.

Всички се усмихнаха. Та кой не би се зарадвал от констатацията, че е слаб? Обсъдиха въпроса за минута и се спряха на една пица със сирене и гъби, една с песто сос и трета с пеперони и маслини.

— Той е невъзможно готин! — възкликна Сейдж в мига, в който Анджело се отдалечи.

— Дали да му кажа нещо на италиански… — Бени прехапа устни, оцветени в бледорозово червило. Цветът беше малко невзрачен, но Тинсли знаеше, че червилото й беше любимо заради името на етикета си — „Девица“. Тинсли и Бени се бяха напили веднъж, докато учеха за финалния тест по европейска история и Бени й беше споделила, че се смята за преродена девица (без религиозен оттенък), тъй като по време на миналата коледна ваканция случайно беше отдала девствеността си на някакъв пич от горните курсове на „ЮПен“, с когото родителите й я бяха запознали, но твърдеше, че това не се брои — нещо, което Тинсли намираше за особено забавно.

— Това не е ли малко расистко? — попита Селин и сбърчи нос от недоволство. — Това, че е италианец, не означава автоматично, че говори италиански. Искам да кажа… и Алисън е корейка, но не говори корейски, нали?

— Всъщност говоря — призна извинително Алисън.

— Обзалагам се, че мога да сваля Анджело първа — рязко обяви Кели. Джени се вторачи в нея и се зачуди откъде ли дойде този внезапен неин изблик на безразсъдство. Кели изглеждаше по-предизвикателно от обичайното тази вечер — беше заменила традиционно класическия си стил с облекло, което бе подходящо за тур из нощните клубове с Линдзи Лоън: закачлива къса рокля на „Макс Азрия“ 29 29 „Max Azria“ — скъпа дизайнерска марка. — Б.р. , цялата в плисета и тъмночервен цвят. Дълбокото деколте, което би изглеждало нелепо върху гърдите на Джени, разкриваше деликатните линии на Кели. За бога, тя трябва да яде повече, помисли си Джени и си пожела да може да й прехвърли малко от собствения си излишен обем, концентриран предимно върху гръдния кош.

— Залагам петдесетачка, че ще те изпреваря — контрира я весело Бени. Сейдж и Селин бързо се включиха в облога.

— Анджело е готин — облегна се назад Тинсли с ясното съзнание, че изглежда великолепно в шифонения си корсет, цвят екрю. Той подчертаваше мургавата й кожа и тъмната коса, обрамчила лицето й на големи, гъсти вълни. — Но бих предпочела някой по-зрял.

— Ами сваляй баща му тогава — предложи Брет, след като отпи дълга глътка от шишето си. Двете размениха заредени с напрежение погледи и Джени се зачуди какао става. Почувства се дискомфортно при мисълта за всички подводни течения на тази маса, които вероятно пропускаше — тези момичета се познаваха от години, а тя идваше току-що.

— Е, това вече е презряло — смръщи се Тинсли. — Не бих могла да излизам с мъж, прехвърлил двайсет и петте, независимо колко е надарен.

— Като говорим за надареност, цялата фамилия има репутацията на расови коне в това отношение — прошепна Алисън на Джени, която едва не се задави с топлото вино.

— Сигурна съм, че все някой може да провери това, нали? — изкиска се Джени с неочаквана дързост. Спешно се нуждаеше от някаква храна в тялото си, иначе скоро щеше да има проблем. Главата й вече бе започнала да се замайва.

— Трябва да се изпишкам — заяви Кели, без никаква връзка с разговора. Изправи се и тръгна към банята в задната част на ресторанта, поклащайки се леко на токовете си. Тинсли обърна синьо-виолетовите си очи към Джени за първи път тази вечер.

— Може ти да провериш. Или си хвърлила око на някой друг? — тонът й беше дружелюбен и лек, и ако въпросът бе зададен от друг, а не от нея, Джени щеше да го приеме като чисто любопитство. Но Тинсли я бе видяла да излиза с Изи от гората, Джени вече беше сигурна — едва ли случайно повдигаше въпроса точно сега, докато Кели я няма на масата, сякаш се надява по този начин да я подтикне да разкрие тайната си.

— Тези въпроси са извън правилата, нали? — невинно попита Джени. — Номер едно: никакви гаджета.

— Отлично! — Тинсли я награди с кисела усмивка. — Внимаваш.

Погледите им се сключиха над масата, а после Джени отмести своя и отпи глътка вино.

— Само гаджетата са забранени, нали? — нервно попита Селин. — Но не и, да кажем, флиртовете с момчета?

— Това, скъпа моя, е даже препоръчително — покровителствено рече Тинсли и отново се облегна на стола. Приличаше на пантера, която дебне: силна и леко отегчена, изчакваща подходящия момент да скочи.