Сесили Зигесар - Звездата на колежа

Анджело се появи с три димящи пици върху огромен поднос. Той професионално ги сервира в чиниите на момичетата, които му хвърляха закачливи усмивки. Докато Джени подаваше чинията си към Анджело, забеляза, че той зяпа деколтето й. Огледа се, за да види дали някой друг е забелязал, и срещна замисления поглед на Тинсли. Внезапно гладът й се изпари. Почувства, че по някаква причина звездата на „Уейвърли“ й е хвърлила око, и това съвсем не беше приятно чувство.

OwlNet Instant Message Inbox

РайънРейнълдс: Как мина първата ви среща? Танцувахте ли голи върху масите?

БениКънингам: Нощта е още млада… Тъкмо се прибрахме от „Ритолис“.

РайънРейнълдс: Пияна ли си?

БениКънингам: Нека да кажем, че целият свят се върти в момента и аз имам желание да се гмурна в него гола.

РайънРейнълдс: Запази това за Бостън. Чух, че „Риц“ имат джакузи във всяка стая.

OwlNet Instant Message Inbox

ТинслиКармайкъл: Пия вино и си мисля за теб…

ЕрикДалтън: Къде си?

ТинслиКармайкъл: Извън пчелната ти пита.

ЕрикДалтън: Кога ще те видя отново?

ТинслиКармайкъл: Достатъчно скоро. Знам, че дистанцията разпалва желание в сърцето.

ЕрикДалтън: Или го тормози… Хайде да отидем в Ню Йорк.

ТинслиКармайкъл: Вече мислех, че никога няма да попиташ. Отдавна мечтая да отседна на „Банфийлд“ номер 40, Сохо.

ЕрикДалтън: Може да се уреди. Вторник? Ще се пишем болни.

ТинслиКармайкъл: Бухалът от „Уейвърли“ никога не пропуска часове! Шегувам се. Идеята ми допада.

ЕрикДалтън: Добре.

ТинслиКармайкъл: И като говорим за пропускане на часове… Видях Изи Уолш да го прави, а доколкото знам, е в изпитателен срок…

ЕрикДалтън: Хм, ще се наложи да разменя няколко думи с него. Този младеж постоянно създава проблеми.

ТинслиКармайкъл: На мен ли го казваш?

ЕрикДалтън: Значи вторник? Ще чакам с нетърпение.

ТинслиКармайкъл: Естествено, че ще чакаш с нетърпение.

Момичетата вървяха плътно едно до друго в хладната вечер, докато острите им токчета ги отвеждаха надолу по павираните тротоари на Ринклиф.

Кели мислеше да забави ход и да изчака Тинсли, след което да я прегърне през кръста, но в този момент малката й сатенена чантичка „Джими Чу“ започна да вибрира. За една кратка и прекрасна секунда я осени надежда, че това може да е Изи, но после разпозна номера на Брендън. Вероятно се обаждаше, за да провери дали не е много пияна, а тя беше достатъчно пияна, за да жадува, който и да е мъжки глас, макар да не искаше да си го признае.

— Кво стаа, Бренд’н? — езикът беше натежал в устата й.

— Нищо — Гласът му винаги звучеше неочаквано дълбоко и плътно по телефона, все едно е много по-възрастен и загадъчен, отколкото всъщност беше. — Само исках да проверя дали ти се пие кафе, или нещо друго.

— Тъкмо се връщаме от вечеря. Не знам дали съм в настроение за кафе… — Кели погледна към Тинсли и забеляза, че тя чати с някого, погълната от телефона си. Обърна глава встрани и видя, че Бени и Алисън правят същото. За бога!! Чуждите животи изведнъж й се сториха толкова по-интересни и изпълнени с любов от нейния, че тя се поколеба в пристъп на самосъжаление, дали пък едно кафе с Брендън няма да се отрази добре на смазаното й его. — Но сега като се замисля, защо пък не…

— Аз тъкмо излизам от Бърк — „Бъркман-Майър“ беше музикалният център на Академията: огромен комплекс от бетонни сгради в стил седемдесетте, приютяващ една голяма зала за лекции, в която различните музикални банди в „Уейвърли“ изнасяха концертите си, десетки звукоизолирани стаи за индивидуална практика и общите зали за часове по музика. Майката на Брендън беше първа цигулка в Нюйоркската филхармония и той се бе научил да свири, за да е близо до нея. Тя почина, когато Брендън беше само на четири, но вече бе успяла да му предаде любовта си към това изкуство — много преди той да се научи да чете. Кели намираше умението на Брендън и лекотата, с която го владееше, за чудесни, но все пак й се искаше да е феноменален бас китарист или нещо друго, по-модерно и рокаджийско. — Да те посрещна ли при главния портал?

Брендън вече я очакваше там, когато групата момичета се появи в далечината. Тинсли първа го забеляза и погледна остро към Кели.

— Май гаджето ти те чака.

— Виновна ли съм, че имам обожатели? — в този момент Кели видя, че Джени извръща глава от неудобство и се ядоса, че по-малко от нея момиче я съжалява. По-малко, но и по-близко до Изи. Джени ги беше уверила, че няма нищо между тях, слава богу. Кели се чувстваше достатъчно унизена от това, че са я зарязали, но ако я бяха зарязали заради друга, щеше да бъде вече истински кошмар.