Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— Откъде знаеш?

— Ами, не мога да съм напълно сигурен — почеса се Изи по главата и сви рамене, — но по принцип харесва момичетата, които са мили с мен. — Той вдигна вежди към нея, с което я накара да забрави всичките си страхове, и добави: — Затова те съветвам да се държиш мило с мен.

„Точно така“, помисли си Джени, „Все едно има някаква опасност да бъде иначе“. Изи взе каската от ръцете й и я постави нежно на главата й, после постави дланта си отгоре и започна да я движи напред-назад и наляво-надясно. Джени усещаше как скалпът й се движи заедно с каската.

— Какво правиш?

— Уверявам се, че е добре поставена и че ти става. — Той свали ръката си и приклекна, за да изравни очите си с нейните. Проучи дали каската приляга плътно навсякъде, а лицето му беше на сантиметри от нейното — ако поискаше, Джени би могла да преброи дори колко мигли има. Очите им най-накрая се срещнаха.

— Сладка си така — каза той меко.

— А ти защо не носиш каска?

— Защото не съм притеснен за себе си — отвърна Изи мило, въпреки че Джени все още виждаше несправедливост. Беше си представяла как романтично лети с развети от вятъра къдрици, но явно щеше да е следващият път. — Готова ли си?

— Вече? — ужасено извика тя.

— Искаш да стоим тук и да си говорим цял ден?

— Нещо такова, да.

— Хайде, забавно е. Всичко ще бъде наред. Кредо знае какво прави, няма да тръгне да галопира изведнъж, бъди спокойна.

Изи й даде още няколко основни инструкции, окуражи я, но Джени бързо разбра, че той беше от хората, които те учат на дела, а не на думи, затова се насили да си поеме дълбоко въздух и просто да се качи върху коня. Изи събра ръце, за да може тя да постави единия си крак върху тях и да се преметне с другия отгоре, и тя почти ритна главата му с ботуш, докато прехвърляше крака си. Раздвижи се върху елегантното кожено седло, за да се намести по-добре.

— Удобно ли ти е? — попита Изи, нагласи стремената и й подаде поводите.

— Имам чувството, че съм яхнала слон — отвърна тя през смях. От това си положение се усещаше толкова… висока! Изи скочи върху коня на декан Меримаунт.

— Готова ли си вече да яздиш?

Вдишай, издишай. Вдишай, издишай.

— Да — едва чуто изписка Джени.

— Тогава съвсем леко притисни Кредо с прасците си. И остави бедрата си да следват нейното движение. Всичко съвсем естествено ще си дойде на мястото.

Изи потегли с Даяна и Джени нежно притисна крака от двете страни на тялото на Кредо. Сепна се, когато конят потегли.

— Сега в тръс ли се движа? — попита нетърпеливо тя.

— Неее, не още — засмя се Изи. — Сигурна ли си, че си готова за това?

Очите им се срещнаха над зелената морава и той подкара коня си в тръс, отдалечавайки се от нея.

— Хайде! — извика й през рамо, а косата му се рошеше от лекия бриз.

— Ще бъда супер мила с Изи, ако бъдеш мила с мен — прошепна Джени в ухото на коня, преди да стисне крака и да почувства движението му под себе си. — Уау! — възкликна тя.

Те се върнаха в конюшните час по-късно; краката на Джени бяха отмалели от усилие. Не е за вярване колко много й хареса да язди огромната Кредо, едновременно прекрасна и страховита, из ширналите се поля. Въпреки че не посмя да премине в нещо повече от тръс, колкото и да я беше увещавал Изи. Небето беше облачно, когато тръгнаха, но сега вече бързо потъмня и грамадни дъждовни капки започнаха да падат от заплашително надвисналите сиви облаци. Те влязоха в тъмните, чисти конюшни, които миришеха на Изи, само че по-силно. Той слезе от коня си и го заведе до клетката му, след което се върна при Джени.

— Хареса ли ти? — напразно зададе въпроса си Изи, вече узнал отговора от дивата, задъхана усмивка на лицето й.

— Сега разбирам какво невероятно нещо е това — тя освободи ботуша от стремето и успя да слезе от коня малко по-грациозно, отколкото се беше качила. — Просто страхотно!

Краката й трепереха от болка и напрежение, а когато свали каската си, осъзна, че косата й е потна и вероятно сплъстена върху главата й, но не й пукаше.

— Кара те да усещаш, че си жив, нали? — отбеляза Изи, докато сваляше седлото на Кредо и го окачваше на гигантска метална кука. Той поведе кобилата си към нейната клетка — голяма и пълна със сено.

— Накара ме да усетя и други неща — отвърна Джени двузначно, в прилив на смелост. Кръвта препускаше из вените й, а адреналинът извираше от нея по-интензивно от всякога. Докато беше върху Кредо, й се струваше, че може да обиколи в галоп целия свят, а сега, застанала отново на двата си крака, изпитваше увереност, че може да направи, каквото си поиска. А искаше да целуне Изи.