Сесили Зигесар - Звездата на колежа

Ще поръчаме пица от любимото ни място — „Ритолис“, разбира се.

Забележка: Дрескодът е късо, тясно и предизвикващо сърдечен пристъп облекло.

Упадъчно ваша:

— Според вас какво правят момчетата в техния клуб? — Кели добави водка към лимонадата в чаената си чаша с емблема „Уейвърли“ и разбърка с пластмасова лъжица. Стоеше до прозореца, където бяха подредили минибар и гледаше навън към тъмния двор, все още полуоблечена в черна пола и бял дантелен корсет. Без грим и с тези дрехи приличаше на палава френска прислужница.

— Кой знае — каза Брет и тръсна цигарата си върху ръба на чашата с позлатена рамка, която временно служеше за пепелник. Не уцели и пепелта падна на пода. Джени трескаво ровеше из чекмеджетата си, като от време на време отпиваше от чашата със златни и кафяви силуети на бухал, пълна с газирана лимонада. За първи път „Дъмбъртън“ 303 беше толкова чиста, все едно току-що са се нанесли. Четирите момичета бяха прибрали всичките си дрехи и книги, бяха почистили бюрата и бяха върнали леглата по местата им до стените. Оправиха възглавниците, изчистиха с прахосмукачка и окачиха на тавана червените китайски фенери, закупени същата сутрин от магазина в Ринклиф. От айпода на Тинсли вече звучаха песните от списъка „Подходящи за подгряване на парти“.

„Всичко, което искам да правя, е да се забавлявам…“ — провлачи Шерил Кроу 33 33 Американска поп рок певица, популярна през 90-те години. — Б.р. предизвикателно.

— Не съм сигурна, че изобщо притежавам нещо късо и тясно, което може да предизвика сърдечен пристъп — обърна се Джени към останалите. Точно така трябваше да изглежда един пансион — съквартирантки се мотаят, пият лимонада от пластмасови чаши, поръчват пица, говорят за момчета и евентуално малко танци. Тя се опита да игнорира топката в стомаха си, която ставаше все по-голяма всеки път, в който се сещаше, че беше излъгала Кели и Тинсли за Изи. — Какво да облека?!

— О, хайде — смъмри я Кели, — всичко, което трябва да направиш, е да покажеш малко деколте.

— Да, точно — каза Брет и седна. Беше облечена в тънък черен топ, който се връзваше над дясното й рамо и оставяше лявото голо и предизвикателно. — За разлика от теб, дори и да си купя най-големия сутиен на света, аз просто нямам какво да сложа вътре.

— Шегувате ли се? — извика Джени. — Вие не искате такива, бъдете сигурни — и тя посочи към гърдите си. — Имате ли представа какво е при всяко обличане да се чудиш дали не приличаш на порнозвезда? Знаете ли, че бих дала мило и драго да мога да облека такава блуза като на Кели? Или пък да не нося сутиен, ако не ми се носи? — Брет и Кели се изкикотиха. — Непрекъснато се нося из пространството като… като чифт балони, пълни с вода.

Кели сбърчи нос и постави чифт висящи нефритени обици на ушите си.

— Да, това е ужасно.

— Говори ми… — Джени се спря на черна блуза без ръкав, изрязана така, че да разкрива кожа само на подходящите места, и обу къса дънкова пола. Много пънк рок, помисли си тя.

— Готови ли сте вече, момичета? — Тинсли влетя в стаята, облечена в ултратясната тюркоазена минирокля без презрамки, която Джени бе виждала в каталога на „Виктория Сикрет“. Рокля, каквато могат да си позволят само моделите и момичетата с перфектни извивки и без нито грам излишна тлъстина. Като Тинсли Кармайкъл. Клепачите й бяха покрити със златисти сенки, от ушите й висяха халки с големината на ябълки, а на краката си беше обула чифт равни сандали „Джузепе Заноти“, посипани с камъни. Уау. Беше ли изобщо човек ? Джени разгледа себе си, Кели и Брет — и трите в черно — а после отново се върна към Тинсли и яркосинята й рокля.

— Хубава рокля, Тинсли — улови се да произнася Джени. Не беше общувала особено много с нея, откак… хм… май откак се бяха запознали, но майната му. Алкохолът в лимонадата вече беше замаял главата й, правейки я по-смела. И какво като Тинсли беше звездата на „Уейвърли“? Джени беше целувала Изи Уолш, а не тя!

— Мерси — Тинсли мимоходом я дари с усмивка, без дори да я поглежда, и отиде до високата лампа на пода. Покри я с пурпурна кърпа и стаята се обля във виолетова светлина.

— Чук-чук — Бени Кънингам бутна вратата, а зад нея беше Сейдж Франсис. — Закъсняхме ли? — тя носеше две бутилки бордо в едната си ръка и отварачка с формата на заек в другата. — От татко Кънингам са, тъкмо си получих специалния колет „Добре-дошла-в-училище“…