— Не забравяй да завъртиш бутилката — хладко каза тя и се облегна на леглото със скръстени пред гърдите си ръце. Приличаше на кралица, изгледала отегчено поредното посредствено изпълнение на една от своите придворни дами, готова за следващото. Подритна с върха на крака си бутилката към Джени.
В този момент Джени се почувства като в асансьор, неочаквано пропаднал с двайсет етажа надолу, и с ужасяваща яснота осъзна, че да спечели одобрението на Тинсли няма да е тъй лесно, като да целуне веднъж някакъв сервитьор в пицария. Тя завъртя покрусено шишето, като не спираше да хапе устни, за да не се разплаче като едно голямо бебе, каквото всъщност беше. Какво беше сторила? Джени се отврати от себе си — как можа да позволи на Тинсли да я изнудва така? И как щеше да го обясни на Изи? Нямаше търпение да измие зъбите си и да премахне ужасния чужд вкус в устата си.
— Кой е навит да играем на стрип покер? — Кели се изправи с клатушкане, а токчето на една от сатенените й обувки прониза наядено парче пица, оставено на пода. Тя изруга и изхлузи крака си от обувката, която остана там, където си беше.
— Ще останеш ли и за тази игра, Анджело? — Сейдж седна до него и обви раменете му с ръка, разочарована, че не получи шанс да се целува с него, но пък изпълнена с ентусиазъм да замени този шанс с възможността да го види как се съблича.
— Предполагам, че бих могъл.
— Хей — Брет загрижено сръчка Джени, — искаш ли да се измъкваме оттук? Да гледаме телевизия долу или нещо друго?
Джени сграбчи ръката на Брет с благодарност; беше пияна и депресирана, и отчаяно се нуждаеше от уединение.
— Да, за бога! Моля те, нека тръгваме!
Брет се изправи и подаде ръка на Джени.
— Къде отивате? — настойчиво запита Кели, докато търсеше из бюрото си тестето карти, което обикновено държеше там. Брет се протегна и се прозя:
— Ще слезем долу и ще гледаме филм. Напих се. Ако продължа, ще ми стане лошо, а и не съм кой знае какъв картоиграч. — Тя взе една картонена чиния и сложи няколко парчета пица в нея, преди да се отправи към вратата след Джени, която изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заплаче. — Доскоро!
Кели тресна чекмеджето и присви очи. Брет изобщо не изглеждаше пияна. Поне не толкова, колкото Джени. Какво си въобразяваха те двете, та напускаха така безцеремонно срещата на „Кафе Съсайъти“, преди да е започнала истинската веселба?
— Брет е станала толкова отегчителна — отбеляза Тинсли и разбърка картите като истински професионалист. Подаде тестето на Селин, която се зае да раздава, без да спира да се кикоти и да ръчка от време на време вече доста пияния Анджело. Сейдж свали една шнола от костенуркова черупка от косата на Селин и я сложи на Анджело. Всички избухнаха в пиянски смях.
— Държа се като кучка цяла година — добави Кели, обидена на Брет, че отново пренебрегва компанията й, — и сигурно затова не успя да задържи интереса на любимия си г-н Далтън.
Кели надигна нечия полупълна чаша и я пресуши. Знаеше, че се е натряскала до козирката, но така поне се спасяваше от самосъжаление. От къде на къде Джени и Брет бяха тъй задружни? Какво ги сближаваше така? Тя не би имала нищо против да се свие на някой от диваните долу, да се завие с кашмиреното си одеяло, да хрупа чипс и да гледа някой филм на Линдзи Лоън заедно с тях двете, стига да им беше хрумнало да я поканят. Тинсли се наведе напред и изрече тайнствено:
— Представете си, че знам причината за внезапното охлаждане на техните отношения.
— Ти!? — Кели се опита да не изглежда ужасена. Огледа се наоколо. Бени и Алисън си наливаха още за пиене и не им обръщаха внимание, а Верена, Селин и Сейдж бяха напълно обсебени от Анджело. Тинсли поклати лъскавата си грива.
— Дааа. Имахме много… много обещаваща среща миналата седмица. И той ще ме води утре в Ню Йорк, на малка романтична разходка — усмихна се гордо тя.
Кели извърна поглед. Как е възможно Тинсли да е направила това? Ами тоя Далтън? С колко ученички имаше намерение да се опита да спи? Горката Брет. Разбира се, че Тинсли беше виновна. Кели потръпна и се поколеба дали да не слезе долу и веднага да каже на Брет. Но после се сети, че Брет беше прекалено заета с новата си най-добра приятелка, Джени. Затова Кели се отказа и си наля ново питие. „Тинсли е отвратителна, точно така“, говореше си тя наум, „но поне е искрена. За разлика от нея Брет и Джени са не само отвратителни, но и потайни“. А може и виното да говореше вместо нея в ума й, кой знае.
Читать дальше