Сесили Зигесар - Звездата на колежа

— И защо не? Целувала си се с всеки друг… — отвърна й с гримаса Бени.

— Добре, а какво ще кажете за това — започна Тинсли, сякаш току-що е осенена от брилянтната си идея, макар Джени да можеше да се обзаложи, че е планирала това още от самото начало, — ще въртим бутилката и този, към когото се обърне нейното гърло, ще трябва да целуне Анджело.

„По дяволите“, помисли си Джени и потърси погледа на Брет. Не искаше да целува Анджело. Дали нямаше начин да се измъкне от тази стая, преди нещата съвсем да откачат? Вероятно би могла да каже, че отива до тоалетната, и да остане там през цялата нощ? Не, по-скоро не. Наистина не искаше да проваля партито — не и сега, когато най-сетне се беше почувствала част от всичко това…

— Мисля, че имам нужда от още едно питие — Анджело се засмя и разтри очите си с ръце. Кели стана и му наля друго, този път с повече ром, а самата тя отпи от виното си. Върна се с колеблива крачка към кръга, сякаш стаята вече се въртеше пред очите й.

— Честта да въртиш шишето първи се пада на теб, Анджело — Тинсли постави бутилката в средата на малкия ориенталски килим, който майката на Кели беше изпратила като подарък за повече уют в стаята на общежитието, и той я завъртя. Дебелата бутилка се въртеше и въртеше, докато накрая бавно спря, сочейки право към Бени. Тя изписка от удоволствие и пресече килима на колене, за да стигне до Анджело, който зяпна дългата й шия, открита от високо вързаната коса. Бени се наведе рязко и притисна устните си към сочните устни на Анджело. Той се стресна от внезапното й движение, но после бързо се окопити и всички момичета наблюдаваха продължителната им целувка.

Явно Бени не беше чак толкова благочестива, за колкото я смяташе, помисли си с изненада Джени. Бени най-накрая се отдръпна и се плъзна назад към мястото си в кръга, а устните й бяха влажни и разтегнати в огромна доволна усмивка.

— Мой ред е — каза Кели, обзета от ревност, че Бени първа се е целувала с Анджело. Обърна шишето към себе си, после награби Анджело и го целуна страстно, досущ като героиня в сапунена опера. Брет сръчка Джени, когато тази целувка започна подозрително да се проточва. Анджело тъкмо вдигаше ръка, за да докосне косата на Кели, когато Тинсли властно и многозначително изрече:

— Съжалявам, край.

Кели се оттегли, без да отлепя очи от Анджело, на когото май се искаше играта да е свършила, за да може да я целува ексклузивно. След това беше ред на Брет — тя завъртя шишето лениво и сърцето на Джени прескочи два удара, когато гърлото му се насочи някъде между нея и Верена, но определено по-близо до нея.

— Оооо, на косъм — разочаровано възкликна Верена. — Давай, Джени, ти си.

— Ама не, моля ти се, шишето не посочи точно мен — каза тя. Колкото и да беше готин Анджело, от мисълта да се целува с друг, освен с Изи, й призляваше. Нямаше начин да повтори това, което Кели току-що беше сторила — особено след Изи. Изглеждаше й супер тъпо да целува, когото и да било друг.

— Какво става, Джени? Не искаш ли да играеш? — усмихна се Тинсли. — И редът на Верена ще дойде, не се тревожи.

Джени усети, че всички очи са приковани в нея. Мъглявата червеникава светлина в стаята изведнъж й се стори гротескна. Очите на Кели я пронизваха. Гадост. Гадост. Гадост. Кели щеше да разбере, че има нещо, ако тя откаже да играе. С примряло сърце Джени допълзя до Анджело, а килимът под краката й гореше. Спря се пред него. Той изглеждаше замаян, но все пак изпълнен с решимост да продължи геройски играта. Тя бързо докосна с устни бузата му и се отдръпна.

— Не ни обиждай! Само истински целувки, моля! — Тинсли се наведе напред, косата й падна тежко от двете страни на лицето, а виолетовите й очи блеснаха като два лазера. — Няма от какво да се притесняваме, нали така? — Както винаги, гласът й беше ведър и привидно безгрижен, но Джени знаеше много добре, че в момента Тинсли я подлага на изпитание и ако не го издържи, може спокойно да се прости с мечтите си за принадлежност към елита на „Уейвърли“. А това беше всичко, което искаше, нали така? Да бъде едно от красивите, популярни момичета, които са приятелки на Тинсли Кармайкъл. Подобен статут е безценен — със сигурност струва повече от една малка, миниатюрна целувчица по устата…

Без да казва нищо, Джени се обърна отново към Анджело и го целуна с език. Имаше намерение само да задържи за известно време устните си върху неговите, но Анджело беше истински вглъбен в играта и взе целувката им твърде присърце. Джени успя да издържи до три, преди да се отдръпне, след което се върна на мястото си в кръга, борейки се с порива си да вземе от шкафчето на Брет дезинфектанта за уста и да си направи гаргара. После хвърли поглед към Тинсли, с надежда да срещне одобрение в очите й, но те изглеждаха точно така, както и преди трийсет секунди.