— Чашите ви пълни ли са? — попита Брендън Бюканън. Беше се разположил на голямото кресло, с някакво невероятно красиво момиче до себе си — черно-руса коса, разкопчано кожено сако и синя тениска с надпис „Освободете Тибет“. Забавен контрапункт на тениската за Уинона. Косата на Брендън беше небрежна и рошава, какво чудо невиждано! Момичето не спираше да поглежда нервно към Джеремая и Брет. Брет се бе разположила на пода с гневно изражение, а Джеремая седеше на дивана зад нея и си играеше с косата й. Тихата девойка от класа на Изи — Тара? Кара? — се бе настанила на дивана между Джеремая и едно дребно русо момиче, което приличаше на птичка, облечено в черна минирокля, вероятно част от реквизита на Тинсли. Не беше ли това оная странна музикантка със саксофона? Откъде се взеха всички тези готини мацки!? Приятелката на Джени от неговия клас по математика им помаха с ръка.
— Това е Кара — прошепна Джени в ухото на Изи. — Супер е.
В този момент Кели се появи, сякаш отникъде; излъчваше едва доловимо смущение. Умишлено не погледна към Изи и Джени, а директно зае място на дивана до Бени.
— Къде беше? — попита я Тинсли настойчиво, без да откъсва очи от лицето й, но Кели само сви рамене.
— Този път играем с обичайните правила — проговори Джени и стрелна с поглед Хийт, който много обичаше да добавя и измисля разни правила, като например да трябва да го целунеш, без значение защо. — Ако си го правил, отпиваш от чашата си.
— Аз ще започна! — възкликна Хийт. — Никога не съм, никога не съм… се целувал в конюшните!
„Задник“, помисли си Изи. Очевидно се опитваше да злепостави едновременно и Изи, и Джени, и Кели. Защо беше такъв скапаняк? За щастие, явно не само Изи намираше конюшните за романтични — Лон Баруза и слабото русо момиче също отпиха от чашите си, заедно с Изи, Кели и Джени. Нито Джени, нито Кели погледнаха към Изи.
— Изненадана съм, че ти не си го правил там, Пони — Бени Кънингам закачи Хийт, — след като си се натискал на всяко едно друго място.
— Защото не понасям миризмата на конски лайна, предполагам — измърмори Хийт.
— Сега аз съм наред — каза Джени. Очите на всички се обърнаха към нея и Изи импулсивно си помисли колко е прелестна така, с прибрана назад коса. — Никога не съм… никога не са ми плискали чаша бира в лицето. Тази вечер.
Всички започнаха да се озъртат озадачено, докато Хийт не надигна чашата си и не отпи гигантска глътка — тогава избухна всеобщ смях. О, Изи би дал мило и драго, за да е видял с очите си това събитие.
— Е, този факт поне обяснява облеклото ти — през смях каза Тинсли. — Кой го направи?
— Нямаш право на въпроси в тази игра, Кармайкъл. Придържай се към правилата — Хийт се загледа разярено в бирата си.
— Аз съм следващата — каза момичето птичка, след като смеховете утихнаха. — Никога не съм… правил секс досега.
По дяволите! Деликатен начин да пренебрегнеш изтънчените правила на играта и да хвърлиш бомбата изведнъж, няма що. Това беше един от онези въпроси, които винаги изкушават играчите, но никой не смее да ги зададе. Стаята потъна в тишина — всички сконфузено се споглеждаха, с надежда друг да бъде първи.
— Пфу! — изсумтя Хийт, вдигна чашата до устните си и отново отпи. Лон Баруза го последва, а след това и Бени, с многозначителна усмивка към него. Тинсли се разсмя. Явно Бени не беше толкова целомъдрена, на колкото се правеше. И после, в почти същия миг, Джеремая и момичето с коженото сако кръстосаха поглед през стаята и бързо надигнаха чашите си, сякаш се надяваха никой да не ги забележи. Лицата и на двамата бяха ярко почервенели, затова Тинсли, наред с останалите, инстинктивно прие, че са го правили заедно. Никой не помръдна. Тинсли погледна към Брет, която държеше главата си наведена и си играеше с каишката на обувката си.
— Чакайте, чакайте малко! — Хийт вдигна ръце и издаде звук като от камион, включил на задна скорост. — Тинсли Кармайкъл, Мис Била-Съм-Навсякъде-Правила-Съм-Всичко, нима се опитваш да кажеш, че си чиста и непорочна като девствен сняг?!?
— От какво си толкова изненадан, Хийт? Че не се навих да спя с теб? — изстреля в отговор Тинсли, с пламнали бузи. Хийт се престори, че изважда стрела, забита в сърцето му.
— Вие… сигурно се шегувате! — Кели стрелна гневно с очи Брет, а после и Тинсли. Вдигна ръце към тях в недоумяващ жест. — И двете сте девствени?! А къде остана честността между приятелите?
Тинсли пресилено завъртя очи, все едно не можеше да повярва, че някой има желание да прави от мухата слон.
Читать дальше