Сесили Зигесар - Дръзката

— Елизабет! Ъъъъъ… какво правиш тук? — Джеремая вдигна стола и потри лявото си коляно.

Елизабет?!

Момичето погледна набързо към Брет, сякаш я преценяваше, а Брет решително отвърна на погледа й, завита до брадичката. Това си беше нейната стая, по дяволите, и нямаше да позволи някаква си фенка от „Св. Луций“ да преследва Джеремая, а после и да я оглежда като лабораторен обект. Момичето отново се обърна към Джеремая, в очевидно смущение — или пък раздразнение? — от факта, че го сварва полугол.

— Двамата с Брендън просто искахме да… върнем партито към живот.

За първи път Брет забеляза, че зад това момиче е застанал Брендън Бюканън, с почервенели страни. Правеше му чест, че поне изглежда притеснен, задето нарушава уединението на хора, които явно имат нужда от уединение.

— Хей, Брет — Брендън намести яката на ризата си, а Брет го стрелна яростно с очи.

— Ние с Брет… тъкмо идвахме — измърмори Джеремая.

Да, точно така. Тъкмо идвахме без дрехи. Той погледна към Брет и сви извинително рамене, а на нея й се прииска да си заскубе косата. Това просто не беше честно!

— Елизабет, това е, ъъъ… ааа… ( само да си посмял да забравиш името ми! , изруга наум Брет)… Брет. Брет… това е… моята приятелка Елизабет.

Двете момичета неловко се спогледаха. Сигурно защото самият Джеремая излъчваше нервност, ситуацията изведнъж доби подозрителен оттенък. А Брет дори не беше ревнива като Кели например! Тя се усмихна вяло към Елизабет, чиято усмивка в отговор също едва се забелязваше. Но защо изобщо беше тук, след като е от „Св. Луций“? Няма ли достатъчно купони там в момента? И каква, по дяволите, е тази приятелка, която изглежда толкова потресена, че вижда Джеремая в леглото на гаджето си? Или която нахлува в стаята й по този начин? И защо косата й беше в два цвята, като скункс?

Брендън заговори първи:

— Може би е по-добре да излезем. Нека ви оставим да се… приготвите — той постави ръката си върху Елизабет, почти покровителствено.

Откъде пък Брендън я познава тъй добре?

— Да, разбира се… — промълви тихо Елизабет, — ще се видим после.

— Доскоро — каза Джеремая и вдигна ризата си от земята, когато Елизабет и Брендън изчезнаха в коридора.

Брет не знаеше какво да мисли. Или какво да чувства. Отхвърли тежката завивка, внезапно обляна от горещина. Великолепната рокля, която беше взела от Рифат, лежеше на зелена купчинка на пода, но Брет просто не беше в настроение да я облече отново.

— Това беше нелепо — каза тя на Джеремая, наблюдавайки лицето му за реакция.

— Съжалявам, че ни прекъснаха — закопча той ризата си и застана до нея, — но ще имаме и друга възможност. — Взе дънките си от пода.

Друга възможност? Да, настроението се беше скапало тотално, но не трябваше ли Джеремая да е нетърпелив да го върне? Имаха още много време, защо той не искаше да… ами, да продължат? Брет действително бе охладила страстите си, но все пак… щеше да бъде добре, ако Джеремая поне се беше опитал. Отдолу се чуваше музика.

Брет с горчивина извади чифт широки дънки от гардероба си и ги нахлузи. Докато ровеше за блуза, погледна през рамо към Джеремая и срещна погледа му.

— Какво? — попита тя, малко ядосано. Свали едно черно поло без ръкав от закачалката.

— Нищо — поклати глава Джеремая, — просто си секси така, само по сутиен.

Бостънският му акцент накара Брет да се усмихне за първи път, откакто ги бяха прекъснали. И все пак. Докато обличаше полото през главата си, тя не спираше да се чуди какво остана премълчано.

Изи седеше в дъното на гардероба на Кели и се наслаждаваше на познатия вкус на целувките й — комбинация от сладки цигари, ванилово червило, и… Това марихуана ли е? Странно. Кели мразеше тревата. Всеки път, в който хванеше Изи, че е пушил, се ядосваше много, а това се случваше всъщност доста често, тъй като Изи делеше стая с Алън Сейнт Жирар, чиито хипи родители практически отглеждаха марихуаната си вкъщи. Кели му казваше, че вони и отказваше да го целува, но Изи знаеше, че тя мрази най-вече ефекта от тревата върху него — затваряше се в себе си и странеше от нея. Тогава Кели започваше да го разпитва за какво си мисли, сякаш не можеше да понесе идеята, че някъде съществува място, до което няма достъп. И това винаги го бе влудявало.

Добре, но защо сега беше тук, с нейния език в устата си? „Джени“, помисли си той. Тя трябваше да се върне всеки момент с бирата. Ами ако влезе в същата тази секунда? Стомахът му се сви, все едно беше на скоростно влакче и точно преди спускане от най-високото осъзнава, че коланът му е разкопчан. Изи се отдръпна, а съзнанието му блуждаеше. Нещо го погъделичка по ухото. В тъмнината Кели прошепна: