Сесили Зигесар - Дръзката

— Сещам се за поне дузина пъти, в които си ни внушавала, че си всичко друго, освен девствена! — продължи Кели и се фокусира конкретно върху Тинсли, като изглеждаше необяснимо раздразнена. Мразеше да я лъжат. Дори и за неща, които всъщност не бяха нейна работа. — А какво ще кажеш за г-н Далтън? Ами Кедо от Южна Африка?

Няколко други момичета се включиха ентусиазирано с още случаи, компрометиращи Тинсли. На Изи никак не му пукаше за нея, а и не беше твърде изненадан. Тя би излъгала за всичко, стига да е в нейна полза, затова той никога не вярваше на нито една дума, излязла от нейната уста. Но пък наблюдаваше Брет с интерес. Тя винаги бе създавала впечатление на прекалено отворена и Изи предполагаше, че така се опитва да прикрие някакъв комплекс. Сега обаче Брет не прикриваше нищо. Ръцете й неконтролируемо трепереха, докато Джеремая трескаво й шепнеше нещо в ухото и се опитваше да я успокои. Очевидно секс откровението на Джеремая беше голяма изненада и за нея. Хм, а каква ли пък беше историята между него и г-ца „Освободете Тибет“?

В този миг безсилието и ядът на Тинсли достигнаха връхната си точка. Тя се изправи рязко и изкрещя към Кели:

— Никога не съм казвала, че съм правила секс , ясно ли ти е? Млъкни вече!

Тези думи вбесиха Изи.

— А какво ще кажеш… — започна той, като си мислеше за нощта, която Тинсли уж бе прекарала в апартамента на някакъв ученик от „Колумбия“ и после разправяше за нея дни наред из целия кампус.

— А какво ще кажете да продължим с играта? — Тинсли намести тирантите и приглади надолу полата си. — Сега е мой ред — добави тя бързо, преди някой да успее да се обади. — Никога не съм… никога не съм водил бившето си гадже вместо настоящото на вечеря с баща си.

Стомахът на Изи се сви. Всички се заоглеждаха напълно объркани. Вероятно допускаха, че от стреса Тинсли се е побъркала. Какъв й беше пък проблемът на нея, на тази кучка? Изи я изпепели с очи.

— Защо не пиеш, Изи? — подмолно го попита тя. — Знаеш правилата.

Ако не беше момиче, щеше да я залее с бирата си точно в този момент. Но щеше да е безполезно — тя вече бе постигнала целта си. Център на вниманието стана не нейният скандал, а неговият.

Хийт се изхили с едно басово „Хо-хо-хо“, сякаш току-що беше чул най-смешното нещо на света. Цветът постепенно се оттегли от лицето на Джени и тя се обърна към Изи:

— Това… това вярно ли е?

Изи усещаше погледите на всички върху себе си, и повечето от тези погледи определено не бяха дружелюбни. Не че го беше грижа какво си мислят останалите. Сега просто искаше да накара Джени да не го мрази.

— Ами… хм… не точно… но до известна степен… — отговорът му не прозвуча особено смислено, но това нямаше значение, тъй като Джени бързо се обърна и избяга от стаята.

Внезапно всички се разжужаха и Изи притисна ушите си с ръце, с надежда да заглуши гласовете. Кара — момичето, което беше помахало на Джени — скочи от мястото си и се втурна след нея, но не чак толкова бързо, че да пропусне да хвърли на излизане към Изи поглед, пълен с отвращение. Брет стана и също излезе, последвана от Джеремая.

Купонът май приключи.

Кели се изправи и попита с глас, преливащ от ярост:

— Защо го направи?? — тя се приближи към Тинсли и застана точно пред нея.

— А защо не? Щом всички могат да се занимават с моите тайни, защо да не знаят и неговите? — Тинсли гневно стрелна Изи с очи.

Кели поклати глава, а малките й руси опашки се залюляха.

— Ти си абсолютна кучка.

За първи път в живота си Тинсли остана без думи. Устата й потрепери леко, но не защото се канеше да заплаче, ами сякаш се опитваше да измисли най-подходящия саркастичен отговор. След няколко секунди обаче тя просто тръсна глава и бързо излезе.

„Най-после“, помисли си Изи. Жалко, че нямаше начин Тинсли да замлъкне до края на живота си.

След като напусна така скоростно партито, последното място, на което Брет искаше да бъде, беше нейната стая. Само час по-рано, на същото това място, тя беше на крачка от първия секс с момчето, което обичаше. Тогава всичко й изглеждаше перфектно, но впоследствие се разбра, че е било една голяма лъжа. Двамата с Джеремая не биха могли да си направят взаимно този огромен, символичен подарък — да се простят заедно със своята девственост — защото той вече я беше подарил на друга. И то съвсем скоро. Преди раздялата им Джеремая определено беше девствен. После бяха скъсали, събраха се отново след две седмици и ето че при него нещата вече бяха различни? Как така!? От мисълта да се върне в стаята си със спуснатите завеси, ароматните пръчици и нежната музика, й призля. Не, че на покрива щеше да се чувства по-добре — и от тази алтернатива й призляваше. Това, от което всъщност Брет имаше нужда в момента, бе да се втурне към изхода на „Дъмбъртън“, да скочи в колата и да кара бясно нанякъде. Но тъй като нямаше право да напуска „Дъмбъртън“, покривът беше най-далечното място, където може да се скрие.