Сесили Зигесар - Дръзката

— Е, имаш странни начини да изразяваш любовта си.

— Да не си посмял да ме обвиняваш в това! — Брет се завъртя с лице към него. Ти си този, който очевидно е нямал търпение да бъде с друга. Колко дълго чака, а? Един ден? Два дни?

Джеремая хвърли недопушената си цигара на земята и я смачка с върха на зелените си кецове „Пума“. Брет винаги беше мразила тези обувки.

— Трябваше да говоря за това с някого. Трябваше да говоря с човек, който да ме разбере. Елизабет ми е приятелка. Беше до мен. И то просто се… случи. Не мислех — бях прекалено съкрушен, за да мисля, каквото и да било.

Брет срита камъчетата в краката си и ги запрати към другата страна на покрива.

— Исках ти да си първият. Затова не можах да го направя с Ерик — просто не беше… правилно. Исках да си ти.

Да, само дето Джеремая очевидно не е искал същото, след като е могъл да го направи с първото момиче, помъчило се да го успокои. Тя чакаше да се раздели с девствеността си вече седемнайсет години… Е, нека да изключим първите тринайсет-четиринайсет. Но когато най-накрая проумя кого обича и с кого иска да я сподели… той вече го беше направил. С Елизабет . Това момиче не познаваше ли други момчета, които да весели? Брет внезапно си припомни играта на музикални столчета — музиката спира и всички си намират столче, и само ти единствен оставаш да стърчиш като идиот. Сега се чувстваше по абсолютно същия начин, но умножено по един милиард.

— Трябва да ме разбереш, Брет — умоляваше я Джеремая, — ти никога не си била с разбито сърце!

— Е, сега съм — преглътна буцата в гърлото си Брет.

— Брет…

— И как беше? — Брет не можеше да се въздържи да не си представи Елизабет и Джеремая — голи, търкалящи се из леглото му. С какво ли бельо е била Елизабет? Дали той й е казвал, че е красива? Наричал ли я е „бейби“? — Беше ли хубаво?

Джеремая не проговори дълго време. Просто я гледаше с големите си синьо-зелени очи.

— Не беше като с теб.

— Вече две седмици сме заедно — тихо каза Брет, загледана във върха на светлата си обувка. Беше останало черно петно на върха, с който бе сритала камъчетата. — И ти не успя да намериш подходящ момент или подходящо място, за да ми кажеш?

— Не исках да ме зарежеш. Отново.

Брет се загледа в звездите; прииска й се те да се изсипят върху нея с трясък и всичко да свърши. Явно бе наказана заради глупавата си история с Ерик Далтън. И дори повече — беше наказана заради лъжата си, че не е девствена. Ако Джеремая знаеше истината от самото начало, надали би скочил така бързо в леглото на Елизабет. Стих от една песимистична поема на Дороти Паркър изплува в ума й:

Колко вярно! И двамата се бяха лъгали взаимно, затова сега бяха насред тази уродлива история, тяхно собствено творение. Брет беше така отмаляла, все едно имаше грип, а коленете й бяха омекнали. Беше вярно, че Джеремая я разбра и успя да й прости онова с Далтън. Брет вярваше, че е постъпил така, защото я обича. Но ако я обичаше наистина, как би могъл да спи с друга? Тя си пое дълбоко въздух.

— Мисля, че трябва да тръгваш.

OwlNet Instant Message Inbox

ИвонСтидър: Ъхх, аз ли скапах партито със секс въпроса си?

КараУолен: Донякъде, но не е твоя вината, че всички лъжат като луди.

ИвонСтидър: Правилно. Кой би допуснал, че Т не го е правила? Значи има надежда и за мен…

КараУолен: Скъпа, ако искаш да се простиш с непорочността си, трябва просто да кажеш. Момчетата тук само това чакат.

ИвонСтидър: Хийт Феро беше доста готин в блузката си тази вечер.

КараУолен: Ще намериш много по-свестен, дори ако само затвориш очи и посочиш произволно име в телефонния указател.

ИвонСтидър: Ти ли го поля с бира??

КараУолен: Признавам се за виновна.

Кели се мотаеше замаяно из празната обща стая на „Дъмбъртън“. Все още не можеше да осмисли събитията от отминалия час. Всеки знаеше, че купонджийските игри могат да се окажат опасни — затова и бяха тъй забавни — но под „опасни“ обикновено се разбираше нещо далеч по-елементарно, като да се напиеш и да се целуваш с Хийт Феро например. Само че този път всичко свърши доста по-зле. Кели се чувстваше наистина, наистина ужасно и за първи път не заради себе си, а заради друг. Заради Джени. Беше странно да изпитваш съчувствие към момиче, което си мразил толкова време, но Джени беше наистина добра. Тя не бе споменала пред никого, че всичките й ластици са мистериозно изчезнали, въпреки че очевидно беше забелязала. Или пък, че малката сладка рисунка на Изи също се е изпарила от чекмеджето й. Ако ролите им бяха разменени, Кели със сигурност би вдигнала на секундата скандал заради тези неща. Но Джени беше прекалено… мила.