Сесили Зигесар - Дръзката

Боже, беше такова дърво…

— Наистина ли? — Елизабет се засмя звучно и мелодично като първите ноти, оживели изпод струните на цигулката му. Разкарай поезията, Брендън. Концентрирай се. Не прави повече такива глупави грешки, ако имаш намерение да флиртуваш. — Нали не е пудел или нещо подобно? Не искам някое от тези натруфени кученца да създава погрешни впечатления за името ми.

— Не, лабрадор е и изглежда доста внушително, докато къса на парчета неделния вестник.

Брендън проследи очаровано как Елизабет плъзва кичур руса коса зад ухото си и връща очилата на мястото им, всичко това само с едно плавно движение. Имаше нещо много секси в момичетата, които носеха очила със самочувствие.

— Никакви натруфени кученца. Всъщност веднъж дори я видях как насмита родезийския риджбек 8 8 Африканска порода кучета, използвана за лов на лъвове. — Б.р. на съседите.

Елизабет се престори, че обмисля отговора, докато почесва врата си с дясната ръка. Ръкавът на сакото й се плъзна нагоре и разкри полуразплетена бяла моряшка гривна от онези, които могат да се купят от всеки магазин за сувенири в Кейп Код.

— Добре, така съм съгласна — тя премести тежестта на тялото си от единия на другия крак и се заигра с ципа на сакото си. — Е, започваме ли купона?

Брендън се загледа в нея за миг, докато ръката й беше върху ципа. За какво говори тя? За… може би ще свали дрехите си? Що за момиче беше това? Той почти остана без дъх. Но после Елизабет забеляза погледа му и го промуши с пръст в стомаха.

— Нямах предвид това , ти, лошо момче! — Очите й проблеснаха. — Исках да кажа, няма ли да събудим всички останали вече, та да започне най-сетне купонът. — И тя незабавно се отправи към първата най-близка стая, намигна към Брендън и почука силно. Минута по-късно срамежливо на вид русоляво момиче отвори вратата и надникна.

— Вие информирани ли сте, че тук ще има парти? — попита настойчиво Елизабет със строг и властен глас. Брендън наблюдаваше профила й отдалече.

— Ъъъ, не… не! — изломоти момичето, макар че беше облечено като за парти — в червена минипола с плисета отпред (това полата на Кели ли беше?) и черен топ с надпис от камъчета „Освободете Уинона“ (определено не на Кели). — Нннне знам нищо за никакво парти!

— Добре… — Елизабет постави двете си ръце на кръста, — но защо, по дяволите? — Тя избухна в смях и Брендън, който просто не успя да се въздържи след етюда й, се присъедини към нея. От Елизабет бликаше толкова много енергия! Момичето с Уинона Райдър върху тениската ги погледа известно време и после сложи ръка върху сърцето си.

— Боже мили, ще ми докарате инфаркт! — тя бързо се шмугна в стаята и отново се появи, с чашата си „Уейвърли“ в ръка. — Бирата ми свърши преди десет минути и вече умирах тук от жажда.

С чувство на пълна лекота — нещо, което не беше усещал отдавна — Брендън ги поведе надолу по коридора, като чукаше наред по вратите. Изплашиха всички, които се криеха вътре, преди да ги измъкнат за купона. Двамата с Елизабет се заизкачваха към втория етаж. Докато маратонките му „Адидас“ скърцаха по мраморните стълби, Брендън погледна към момичето, което тракаше до него с грубото си сабо, и се зачуди къде, по дяволите, е било то през целия му живот досега?

Веднага след като Тинсли се изнесе от стаята, Брет и Джеремая се заеха да наваксват пропуснатото. Брет беше жадувала това цял ден, както жадуваше бисквитките с фъстъчено масло всеки понеделник. Всичко се бе наредило повече от чудесно — сега имаше Джеремая тук, само за себе си, вместо да го дели с тълпите обожатели в „Св. Дуций“. Не спираше да мисли колко мило е от негова страна, че предпочете да дойде при нея в „Дъмбъртън“, вместо да се напива на безкрайните партита в чест на победата, каквито щеше да има навсякъде в кампуса им. Партита фактически в негова чест, тъй като той беше този, заради когото спечелиха.

Но Джеремая беше тук. В леглото й. Облечен единствено в боксерки „Геп“ на булдогчета. Из въздуха се носеха звуците на любимата й музика и уханието на сандалово дърво от ароматните пръчици, които беше запалила.

— Боли ли те? — попита тя, когато постави ръка на рамото му. Двамата лежаха обърнати един към друг под дебелата пухена завивка, главата на Брет отпусната върху лявата ръка на Джеремая. Тя малко се срамуваше, защото беше само по черен сутиен без презрамки и ниско изрязани бикини — каква е разликата с бански? — а Джеремая виждаше тялото й не за първи път. Само че сега нещата бяха различни — сега усещаше, че е готова за повече.